Лимоненожълта мухоморка

Amanita citrine
юни — октомври
Хубава стройна гъба. Среща се в широколистните и по-рядко в иглолистните гори покрай храсталаците, по поляните и в близост с дърветата. Появява се единично и групово заедно със зелената мухоморка (Amanita phalloides). На повърхността на земята се показва малка тъмнокафява топчица (пъпка), която, като нарасне, се разпуква и от нея излиза плодното тяло.
Отначало шапката, която развита достига до 12 см в диаметър, е тъмно­кафява. Щом плодното тяло нарасне, горният пласт, който е останал от външ­ното покривало, се разпуква на много дребни кафяви люспици, които остават по шапката, а щом застарее, шапката се оцветява в лимоненожълт цвят и люспиците падат от нея. Месото е нежно с бледо лимоненожълт цвят и с неприятна миризма, подобна на тая на измръзнали картофи. Пластинките са нежни, гъсто подредени една до друга. Цветът им е бледолимонен. Пънчето е белезникаво с лъскав копринен цвят. В горния си край има пръстенче, което по цвят е малко белезникаво и когато гъбата застарее, то става кафяво и пада. В основата на пънчето остава тъмнокафява торбичка, по­добна на чашката на буковия жълъд, която е твърда и често пъти на­пукана.
Не е ядлива.