Компенсаторното управление

В осъществяването на предприемаческата дейност несигурността и рис­кът са две от най-верните и присъщи на предприемача характеристики. В усилията си за тяхното намаляване предприемачът може да използва реди­ца техники и средства за ограничаване на негативното им въздействие и последствия върху дейността (фирмата).

Тяхната основна цел е откриването, създаването и натрупването на материални и финансови ресурси за компенсиране на възможни загуби от дейността. В условията на началото на пазарно стопанство, които се характеризират с организационна несигурност и динамичност на икономическата конюнктура, могат да се използват следните техники на компенсаторното управление:

? Създаване на компенсатори (заместители) по целия процес: от производството до пазара

Често пъти новите предприемачи откриват, че доставчиците, с които са работили до вчера, днес вече не съществуват, че материалите, с които са произвеждали едно изделие, днес вече не се произвеждат (или внасят) и други подобни изненади. Подобни открития те правят почти всеки ден по цялата верига на производствения процес. В тези неочаквани промени се крият най-често действителните причини за платени неустойки при пропуснат срок за доставка.

За преодоляването им предприемачите могат да направят следното:

  • да анализират технологията на производството на даден про­дукт и необходимите ресурси;
  • да определят по технологията на производството какви за­местители могат да бъдат използвани;
  • да определят промените в технологията и инструменталната екипиров­ка, необходими за изработване на продукта, чрез използване на „замес­тител“.

Така например промяната на диаметъра на профила, използван за производството на градински столове, не променя качеството, дизайна и потребителските характеристики на продук­та, но изисква смяната на приспособленията и инструментите за огъване на профилите със съответния нов диаметър.

Това се отнася и в същата степен за проблемите, възникнали в пазара на продукта. Тук също трябва предварително да се набележат заместители на отказалите се дистрибутори, на фалиралите продавачи на дребно и други неочаквано възникнали пазарни проблеми.

Следователно предприемачът трябва да има организационната готов­ност да отговори, с конкретни (предварително обмислени и подготвени) ре­шения както на проблемите, възникнали в неговата фирма, така и на външ­ните проблеми (от доставчици, дистрибутори, търговци на дребно и пр.)

? Създаване на компенсатори

чрез застраховка на дейността

Застраховането на дейността (фирмата) не се вменява с нито един законодателен акт на държавата, но практиката показва, че предлаганите от застрахователните компании продукти могат да се използват от предприемачи­те и като компенсатори на евентуални загуби. Това предполага новият пред­приемач да не отбягва предложенията на застрахователните компании, а внимателно да се запознае с условията, които те предлагат, и компенсации­те, които осигуряват при настъпване на застрахователното събитие.

Тук предприемачът трябва да извърши пълно проучване на всички конкурентни предложения за застраховка и да избере най-изгодното от тях.

Застрахователното обезщетение включва:

  • пазарната стойност на унищоженото имущество;
  • разходите за спасяване на имуществото, извършени от специализира­ните органи;
  • разходите за труд и материалите за възстановяване на частично повре­деното имущество.

Застраховката се предлага и за по-дълъг период от време при предлага­нето на отстъпка в цената.

? Политика на преразпределение на печалбата

Политиката на преразпределение на печалбата от производството на различни продукти е отдавна позната и прилагана в страната още в услови­ята на централизирано планово производство. От тази гледна точка новият предприемач има твърде много примери за успешно преразпределение на ре­сурси, печалба и други активи и пасиви от страна на държавата дори и днес.

Успелите предприемачи често се сблъскват с подобен проблем, който съпътства производството на нови продукти. Липсата на достатъчно средства за реклама и отсъствието на висока потребителска култура у купувачите често прави един нов продукт с добри пазарни характеристики трудно про­даваем. Особено често това се случва с напълно нови, непознати за съответ­ния пазар продукти.

Тук действието от страна на предприемача се основава върху неговата финансова възможност да компенсира временната липса на печалба от про­дажбата на даден продукт. Това той извършва, като прехвърля ресурси от други печеливши продукти. По този начин запазва пазарното си присъствие с дадения нов продукт и има възможността да продължи да работи за разши­ряване на продажбите, а следователно да превърне новия продукт в успешен.

Подобно е и поведението на търговския предприемач, който поддържа верига от магазини, които не носят еднакъв по размер доход и имат различ­ни разходи за поддръжка. Компенсирането на загубата от дейността на престижен магазин в самия център на града е цената, която предприемачът плаща за създаването на имиджа на фирмата, на продукта.

Прилагането на техниките на компенсаторното управление не винаги е възможно при условията, в които работи българският предприемач. Това обаче не трябва да бъде основание за отхвърлянето им от инструментариума на предприемаческото управление.