Исландски лишей — Cetraria islandica Ach. Сем. Пармелиеви — Parmeliaceae

Разпространение. Расте по влажните сенчести поляни, па­сища, каменливи места, повече до иглолистните гори над 1500 м н. в. из всички наши планини.

Описание. Многогодишно талусно растение. Талусът е плосък, листовиден, кожест, достигащ до 15 см дължина. Горната страна е кафявозелена с червеникави петна, а долната — светлока­фява с белезникави петна. Спороносните органи (апотециите) се намират на ръба на талусните разклонения, които са щитовидни и отначало зелени, а впоследствие — кафяви.

Използуваема част. Талусът на растението, бран през цялата година. Набраната билка се суши на сянка или в сушилня до 60°С. Изсушеният лишей има естествен цвят, характерна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Антибиотични киселини: протолихесте-ринова киселина (действува резорбиращо), паралихестеринова ки­селина, протоцетрарова киселина, фумаропротоцетрарова киселина (на която се дължи горчивият му вкус), слузните полизахариди ли-хенин и изолихенин, горчива цетрарова киселина (лишейна скор­бяла), фумарова киселина, още витамин В,, В2, минерални соли, усинова киселина (действуваща против туберкулозни бактерии), белтъчини, восък и др.

Лечебно действие и приложение. Билката въз­бужда апетита и действува омекчително на дихателните пътища и стомашно-чревния път.

Българската народна медицина препоръчва исландския лишей при магарешка кашлица, задух, бронхит, туберкулозна кашлица, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, тежест в стомаха, чревни болки, чернодробни заболявания, възпаление на пикочните пътища, за апетит, при гуша, повръщане, диария, дизентерия, хро­ничен запек и др. Външно се препоръчва за налагане на гнойни рани и изгаряния.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от исландския ли­шей се сипва в 400 г вода да ври 5 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина се използува още дъбовият лишей (Evernia prunastri L.), както и буковият лишей (Usnea barbata Fr.). Те паразитират по стъблата на дъба и широколистните дървета. Берат се рано напролет, през март—април, или наесен, през октом­ври—ноември.

Сушат се на сянка или в сушилня до 60°С. Употребяват се при стомашни болки, туберкулоза (буковият лишей), хроничен запек (дъбовият лишей), като омекчително средство при кашлица и задух, за апетит и др. Начин на употреба, както при исландския лишей.

че, 5 до 20 тичинки и 2 плодника. Плодът е лепкав и набразден, с две семена. В прясно състояние билката има приятна миризма. Ме­доносно растение.

Използуваема част. Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, юни—август. Дебелите вдървенели части на стъблата не се берат. Суши се на сянка или в сушилня до 40’С. Изсушената билка е с тъмнозелен цвят на горната страна на листата и сивкав на долната и със златистожълти цветове. Расте­нието е без миризма и с тръпчиво-горчив вкус. Допустима влаж­ност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.

Химичен състав. Етерично масло, дъбилни вещества, никотинова киселина, горчиви вещества, слуз, силикати и др.

Лечебно действие и приложение. Билката ре­гулира функциите на черния дроб и жлъчката. Освен това има и тпичащо, потогонно и пикочогонно действие. Прилага се при забо­лявания на черния дроб и жлъчката, стомашни и чревни разстрой­ства, при застойни явления и отоци.

В българската народна медицина камшикът се употребява още при белодробна и кожна туберкулоза, кръвохрачене, хемороиди, копривна треска, подагра, младежки пъпки, пресипнал глас и кашли­ца, нощно напикаване, слабо сърце, пясък в бъбреците и пикочния мехур, като противоотрова при алкалоидни отравяния и др. Вън­шно билката се използува за налагане при екземи и очни възпале­ния, за гаргара при пресипнал глас, гърлобол, възпалени сливици (заедно с лайка), за промивки при бяло течение и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се за­парват с 400 г вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.