Имуществена отговорност на работника и служителя

Имуществената отговорност на работниак или служителя се състои в задължението му да  обезщети вредите причинени на работодателя при или по- повод изпълнение на неговите трудови задължения. Това задължение се състои в плащането на определена  парична сума или в натура на засегнатото имущество. Работника или служителя отговаря  имущественно за вредата , която е причинил на работодателя по небрежност , при или по повод изпълнение на    трудовите си задължения. Основания за възникване на такава отговорност се характеризира  с редица белези:
със субекта на нарушение – такъв може да бъде само работника или служителя , при съответния работодател и само за вреди причинени на работодателя през времето на трудовото правоотношение ;
субекта на нарушение  – обект съставляват само трудови задължения и по специално задълженията на работника или служителя да пази грижливо имуществото на работодателя , което му е поверено или с което е в досег по време на работа;
с признаците на фактическия състав на нарушението под обективна страна  – противоправно на деянието и причинената вреда между  противоправното деяние и настъпилата беда;
от признаците на вината от субективна страна – работника или служителя отговаря по специален трудово правен режим само доколкото вредата е причинена по небрежност . Специалния трудово правен режим на отговорност е приложим само доколкото причинената вреда не съставлява престъпление , когато вредата е причинена не при или по повод неизпълнение на  трудовото задължение на работниака или служителя  е приложимо гражданското законодателство.
Работника или служителя отговаря за претърпяната загуба , той не отговаря за пропуснати ползи. Претърпяната загуба се състои в намаляването  на наличното имущество на  работодателя. Правната полза е осуетената реално съществено възмездимо за увеличаване на едно имущество. За вреда причинена на работодателя по небрежност  при или по повод изпълнение на трудови задължения работника или служителя отговаря в рамер на вредата , но не повече от уговореното едномесечно трудово възнаграждение , когат вредата е причинена от работодател включително и от непосредствен работодател  при или по повод изпълнение на  ръководните му функции отговорността е в рамер на  вредата , но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение..
Уговореното трудово възнаграждение е брутното трудово възнаграждение  на работника или служителя през месеца , предхождащия месец в които е била причинена вредата. Работника или служителя на когото е възложено като трудово задължение  да събира , съхранява , разходва или отчита  парични или  материални ценности отговаря спрямо работодателя:
в размера на вр. , но не повече от законния размер на уговореното  едномесечно възнаграждение;
отговаря за липса , пълен размер заедно със законната лихва от деня  на вредата или от деня на откриването на липсата. Липсата се състои в недостиг , недоимък в касата или склада и представлява едно състояние  на неотграничителен характер на този недостиг е неустановено между  правната невъзможност да се установят причините за неотчетност. Установи ли се причината състава на увреждането се определя като липса. Тя е юридическо право за ищеца  което се изгражда  върху  презумцията за недостиг от отчетника комуто ценостите  му са повредени.
Разпоредбите на чл.209 установяват  бригадната отговорност за липса може да се  поеме с писмен договор сключен между работодателя и работника или служителя, които общо или на смени извършва отчетническа дейност , когато не може да се установи конкретното обезщетение се определя между работника или служителя подписал договора , съразмерно на брутната му заплата за период от време за които е установена липса . Брутното обезщетение е специфичен способ за разпредееляне на пълната имущественна отговорност за липса причинена от няколко работника или служителя .За да се осъществи брутното обезщетение е необходимо писмен договор с работодателя. С него лицата поемат задължения за  бригадна отговорност в случай на липса.