Изпълнителни основания (ИО)

Правна уредба – чл.237 ГПК(не е на систематичното си място, а в дял 111, след обшия исков процес, защото осъдитителното съдебно решение най-често е ИО).           – –
1. Понятие
а)  ИО са документи, които удостоверяват изпълняеми права и въз основа на които по силата па закона се издава ИЛ или се започва направо принудително изпълнение за осъществяване на удостоверените права.
б)  ИО е необходимо условие за допустимост на принудителното изпълнение (ПИ). То удостоверява ИП и очертава предмета и страните на бъдещото ПИ. ИО обуславя ПИ:
–  пряко – когато законът позволява да се започне ПИ направо вг>з основа на ИО (напр. наказателни постановления, присъждащи вреди);
–  косвено – за да започне ПИ, въз основа на ИО се издава ИЛ.
в) ИО удостоверява ИП с формална удостоверптелна сила, която важи в рамките на изпълнителния процес, а вън от него може да бъде оборена.
г)  ИО се ползва с изпълнителна сила – поражда правото на ПИ. 2. Най-важните ИО са посочени в чл.237, б. „а“ – „к“:
– влезлите в сила осъдителни съдебни Р („а“) – универсално, за всякакви права. Невлязло в сила Р също може, но само когато съдът е допуснал предварително изпълнение. След промените в ГПК от 1999 г. осъдителните решения на въззивннте съдилища са ИО дори когато не са влезли в сила.
– съдебните определения с осъдителен диспозитив (напр. за разноски);
–  съдебната спогодба;
–  Р на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби;
–  Р па чуждестранни съдилища, па които е допуснато изпълнение от български съд по производството за екзекватура;
–  документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, здравпоосигурителните каси, държавните учреждения и общините, ако задължението не е изпълнено;
–    постановленията   на   административните   органи,   когато удостоверяват граждански притезания и изпълнението им е възложено па гражданските съдилища (напр. АА за дворищна регулация);
–  записите  на заповед,  менителниците  и  приравнените към тях документи;
–  нотариалните актове относно удостоверените с  тях притезания за плащане на парични суми или други заместими вещи или на предаване владението на определени пещи;.
–  спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими  вещи,  както и задължения за  предаване  на определени вещи;
– извлеченията от регистьр на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане па цената договори за лизинг относно връщането на продадените или отдадените на лизинг вещи;
–  влезлите в сила актове за установяване на  частни държавни  и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на ГГ1К;
–  други документи, предвидени от особени разпоредби на закона. 3. Категории ИО:
а)  Според това дали удостоверяват нзпълняемото право със или без
СПН:
–  съдебни – със СПН – съдебни и арбитажни Р, съдебни спогодби;
–  несъдебни – без СПН – нотариални актове, записи на заповед и др. И двете групи имат еднаква ИС, но съдебните са по-стабилни, по-трудно се оспорват.
б)  Особена група са срочните и условните ИО – за да имат ИС, изиекусмостта на притезанието трябва да се удостовери с допълнителен документ (чл.243).
I.  Същност на изпълнителния лист (ИЛ) ИЛ е съдебен акт, който:
а)  удостоверява ППИ;
б)  разрешава ПИ – ИЛ е условие за допустимост на ПИ;
в) задължава изпълнителния орган но искане на кредитора да започне ПИ;
г)  овластява изпълнителния орган да упражни спрямо длъжника принуда, която той е длъжен да понесе. ИЛ поддържа процесуалната правомерност на ПИ;
д)  издава се въз основа на ИО и възпроизвежда съдържанието му -очертава пред изпълнителния орган предметните и личните предели на ПИ;
е)  ИЛ е процесуална цепна книга, материализираща ППИ.
II.  Издаване па ИЛ
1. Компетентни да издават ИЛ са съдилищата (чл.242 ал.2). а) При съдебните ИО – първоинстанционният съд, на който делото е било подсъдно. Въз основа па Р на чуждестранен или арбитражен съд
или спогодба пред арбитражен съд – Софийският градски съд. При невлязло в сила въззивно Р – въззивният съд, който го е постановил.
б)  При несъдебннте ИО – районният съд:
–  по местоиздаване на документа или постановлението (чл. 237 б.“в“
и ,.’г“);
–  по местожителството на длъжника или местонзпълнеиието (чл.237
б „д“- „ж“);                                                                  —
2. Производство по издаване на ИЛ (чл.242-247)  – то е бързо, а) ‘Започва с писмена молба от кредитора, към която се прилага ИО. Препис не се връчва на длъжника и той не се призовава. Съдът се произнася в закрито заседание в 7-дневен срок (чл.242 ал.4).3а присъдени суми в полза на държавата съдът служебно издава ИЛ б) Съдът проверява:
– дали е налице предвидено от закона и редовно от външна страна ИО и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска  ПИ. Проверката на изпълняемото право – само въз основа па данни от ИО, защото то има формална доказателствена сила.
–  в полза на кого и срещу кого съществува ППИ (активна и пасивна легитимация).
– дали вече не е издаден ИЛ между същите лица на същото основание.
в)  По молбата за ИЛ съдът се произнася:
–  при съдебно ИО – с разпореждане на съдия от съответния съд;
–  при несъдебно ИО – с определение.
г) ИЛ се издава веднага въз основа на акта, постановяващ издаването, без да се изчаква влизането му в сила, в един екземпляр.