Значение на иска

Значение – искът е най-важното процесуално действие на страна в процеса:
–  поставя началото на исковия процес, като поражда ПсПО;
–  посочва спорния предмет и страните;
–  определя вида на търсената защита;
–  предопределя защитата, която може да иска ответникът;
–  поддържа живота (висящността) на процеса – при оттегляне или отказ от иска процесът се прекратява;
–  предопределя предмета на съдебното решение. II. Право на иск (ПИ)
Понятието ПИ е дискусионно. Има различни обяснения – материално-иравнн или процесуалноправни. Доминиращи са процесуалните обяснения, между които също има различия.
Според Сталев ПИ е конкретно право на определени лица (надлежни страни) да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждаископравен спор със СПН. С други думи, ПИ е право на правораздаване по конкретно гражданско дело. Когато то е подведомствено на съдилищата, ПИ е право на правосъдие по конкретен гражданскоправен спор.
Макар и да не предпоставя основателност на иска, ПИ е свързано с конкретното МатП, засегнато от правен спор и нуждаещо се от защита. ПИ е:
а)  субективно публично прано;
б)  потестативио право;
в)  (пред)процесуално право;
г)  право да се задължи съдът да разгледа и разреши конкретен гражданскоправен спор със СПН;
д)  ПИ се погасява със СПН;
е) ПИ с динамично и сложно по съдържание право, което не се изчерпва с едно единично действие. То е право на искова защита и не се погасяла с подаването на исковата молба и образуването на производството, а се превъплащава и последователно сменящи се права, насочени към развитието на процеса. В края на исковия процес ПИ се превръща и право да се иска от съда решение по спора, което да отговаря на данните по делото. Гаранция за това право са обжалването и отмяната по чл. 231 ГПК.
Възникването и съществуването на ПИ зависи от определени условия – процесуални предпоставки. Когато тези предпоставки са налице – искът е допустим и ПИ съществува. Ако пекът с недопустим – ПП не е налице.
III.  Видове искове – 3: установнтелен, осъдителен и конститутивен (по-подробно- виж в. 97).