Зелена мухоморка

Amanita phalloides
юни — октомври
Най-опасната, коварна и смъртно отровна гъба, която всеки сезон взема по някоя човешка жертва. Съдържа отровните вещества фалоидин и амани-тин. Даже спорите й са отровни.
Расте в иглолистните и широколистните гори около поляните, просеките, на места, огрени от слънцето и с достатъчна влага, в близост с печурките — бялата горска печурка, с която често бива смесвана.
Отначало се появява като малко бяло яйце, подобно на пърхутката, обаче с израстването на гъбата яйцето се разпуква и от него израства самата гъба. Част от булото остава при основата на пънчето и образува торбичката, а остатъкът от второто було, което в ранната възраст е покривало само пластин­ките, за да ги предпази, образува бяло пръстенче с части от булото, което виси надолу.
Шапката на младата гъба има звънчевидна форма, понякога с бели на­лепи от булото по нея, а често те липсват. В основата остава продълговата торбичка. Шапката е маслиненозелена и понякога кафеникава или жълтени-кавозелена. Повърхността й е покрита с радиални нишки. Когато я навали дъждът и напече слънцето, избелява. ‘Среща се в бледолилав цвят и в други цветове в зависимост от местността. Месото е бяло и не си мени цвета при разчупване. Пластинките й са бели или бледозелени, винаги гъсто наредени и не са свързани с пънчето. То е правилно, с бледозеленикав цвят и бяло пръ­стенче, части от булото на което висят надолу. Пънчето е прошарено с тъмни кафяви люспици като на змия, а често такива липсват.
Зелената мухоморка е коварна гъба, понеже, след като е консумирана, при­знаците за отравянето й почват да се появяват след 5 до 24 часа, в някои случаи и по-късно, след като отровата е навлязла в кръвта и е атакувала всички вътрешни органи на човешкото тяло.