Затлъстяването е много опасно заболяване

Докато човешкият организъм е все още способен да се съп­ротивлява на неестествената диета и да продължава борбата си срещу нея, се появяват различни оплаквания, като загуба на апетит, несмилане, гастрит и други стомашни заболява­ния, колит и др. Всички тези смущения са външни прояви на борбата на организма —той използва всяко средство, намиращо се на негово разположение, за да неутрализира вредните ефекти на неестествената диета и да изгони от тялото отровните вещества, произведени от нея. Пациентът започва губи телесно тегло и тогава започват да го подсилват, като му дават „питателни” храни. Денят, в който организмът най-после е победен и неговата борба спре, човек или казва „сбогом” на този свят, или напротив, неговият апетит се увеличава и той започва да яде ненаситно, да смила добре, да наддава на тегло, „да възстановява здравето и силите си”. С други думи, в този ден човешкият организъм, изоставяйки борбата си, се „нагажда” към неестествената диета и се сла­га основа на най-опасната човешка болест — неестествена­та пълнота.

Покорено от натиска на неестествените диети, тялото е принудено да се приспособи и да позволи в организма да се натрупат различни вредни вещества, произведени от такива диети. Тогава се образуват депозити от мазнини, пикочна ки­селина и нейните деривати, холестерин, обикновена сол, из­лишни течности, калций, саркомни образувания, тумори, не­активни и паразитни клетки, гигантски многоядрени клетки (вакрофаги), клетки с прекалено големи ядра (мегакариоцити) и други. Понякога тези клетки добиват размери, които са неколкостотин пъти по-големи от размера на нормалните клетки, но на тях им липсва способността да вършат каквато и да било полезна работа.

Всички тези изродени продукции се натрупват у човека и създават в него илюзия за здраве и сила, докато в действи­телност той страда от изтощение. Неговите мускули изтъняват и отслабват, броят на специализираните и активни клет­ки намалява, органите му се изхабяват. Тези „охранени”, „силни” хора с изпъкнал корем, дебели ръце и пластове тлъстини, с които нашият свят изобилства, са в действител­ност скелети, покрити с кожа. Всеки един от тях е натоварил своите слаби и изтощени мускули с една тлъста овца, която храни доброволно и носи навсякъде със себе си. Но странно е, че такива хора постоянно се хвалят със своето здраве, бод­рост и сила. Те са тъй горди с дебелината си, че когато в раз­говор се спомене за нея, чукат на дърво или по източен оби­чай казват „Машала”, да не би да загубят зрънце от любима­та си тежест. Човек може да изпълни цяла дузина томове с примери за такова печално късогледство.