Задължения за индивидуално и родово определена престация.

Предмет на задължението за индивидуално определена престация е нещо конкретно, предварително фиксирано и означено по индивидуалните си белези.Характерно за тези задължения е, че не могат да възникнат, ако по време на договарянето конкретно дължимото е фактически неосъществимо.
1.1 Действие на задължението.Ако задължението е за “ dare“ и престацията е индивидуално определена, правото на собственост преминава веднага, а заедно с него преминава и рискът от случайно погиване или повреждане на веща т.к. всеки собственик  сам носи последиците от случайното погиване или повреждане на веща. Приобретателя става собственик на определената вещ със сключването на д-ра (чл.24(1) ЗЗД)
1.2 Странични задължения.
Прехвърлителя да предаде прехвърлената определена вещ и затова да я пази с грижата на добър стопанин до нейното предаване (чл.187 . Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава. и чл.63(2) Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа. ). При случайно погиване рискът е за приобретателя.Ако пък прехвърлителя е изпаднал в забава, рискът е за длъжника,освен ако докаже, че веща би погинала дори и ако се е намирала у приобретателя.
2. Задължения за родово определена престация.
Дали веща е индивидуално или родово определена, зависи от волята на страните по д-ра, а това дали са заместими или незаместими от свойствата на веща т.е.дали определено количество от едната вещ е равна, еквивалентна на общото количество от другата вещ.
Родово определените престации се характеризират с НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ. За да може да породи д-е договора и да се постигне целения резултат е необходимо родово определените престации да се индивидуализират. З-нът предвижда, че индивидуализация се извършва ч\з предаване или по съгласие на страните.
Неопределеността трябва да се премахне, иначе задължението не може да се изпълни. То може да се създаде с относително неопределен предмет на дължимата престация.
2.1 Възможни хипотези на индивидуализация.
а) Възможно е страните да са се съгласили длъжника да отдели от рода определено количество, което съответства на неговото задължение.
б) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена в момента в, който бъде предадено определено количество от рода. Единствено възможно, когато страните не са се споразумели за нещо друго.
в) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена, ако е уведомен Кр. като това отделяне е направено.
г) Възможно е Кр. и Дл. заедно да извършат отделянето.
Възможни са изобщо най-различни комбинации, щом има съгласие.По мъчен е въпроса обаче, когато страните нищо не са уговорили за начина по който ще се определи съдържанието на дължимата престация. З-нът казва, че“ при липса на съгласие“ индивидуализацията настъпва, когато родовите вещи“ бъдат предадени“.
2.2 Последици на индивидуализацията. Родовата престация се превръща в индивидуална престация.
а) Преминаване на собствеността. Нищо не пречи чл.24(1) да влезе в действие след като дължимите вещи са определени.
б) Преминаване на риска .С преминаването на собствеността в\у определени вещи преминава автоматически и риска от случайното и погиване или повреждане в\у техния приобритател- новият собственик.
За да е налице точно изпълнение е необходимо да се престира вещ от уговореното качество в д-ра, ако не е уговорено дължи се вещ поне от средно качество. Когато се престира вещ от средно качество, налице е още ЛОШО изпълнение, което дава 4 правни възможности на Кр.:
1. Може да се развали д-ра т.е. да се върне веща и да се иска цената;
2. Може да се иска отбив от цената;
3.може да се иска престация на др. вещ.
4. Ако е отстраним недостатъка може да се иска поправка на веща за сметка на другата страна.
-дистанционна продажба и транзитна доставка- вж. лекция.