Задължението на купувача да получи вещта

Задължението на купувача да получи вещта е уредено в чл.200 ал.1 от ЗЗД. Това означава, че законът изисква от купувача да вдигне продадената му вещ – да я премести физически от досегашното им място на друго избрано от него място. Законът задължава купувача да придобие фактическа власт над продадената му вещ, което означава:
Да освоби продавача от понататъшни грижи за продадената вещ.
Да му обезпечи свободното разполагане с мястото, което продадената вещ досега е заемала.
За да може купувача да получи и вдигне продадената вещ необходимо е продавача да му я предаде – да му я връчи, респ. да създаде необходимите фактически условия за нейното получаване и вдигане. Често обаче и от купувача се изисква съдействие за това.
Купувачът не е длъжен да получи вещ, която да отговаря на уговореното, която не му се предава в уговореното време, на уговореното място, с уговорените качества, в уговорения асортимент и т.н. Получаването на продадената вещ и нейното вдигане не може да се счита за равносилно на приемане на одобряване на вещта. Получаването означава установяване на фактическа власт. То е едно фактически действие. Приемането и одобряването са правни действия.
Законът създава в тежест на купувача задължението да получи вещта, тъй като получаването не е негово право, а задължение и ако не я получи той отговаря за неизпълнение на това си задължение съгласно чл.79 и следващите от ЗЗД.
При продажбата наред с тези основни задължения страните следва да заплатят и дължимите разноски – чл.186/ЗЗД. Според него разноските и другите разходи във връзка с прехвърлянето са за сметка на купувача. При продажбата на недвижими имоти тези разноски се заплащат поравно. Този член съдържа диспозитивна правна норма и затова страните могат да уговорят друг начин на заплащане. Разноските по предаването, по меренето и тегленето са за сметка на продавача, а разноските по приемането – за купувача.
Място на предаването – чл.68/ЗЗД. Съгласно този член ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението се извършва както следва:
при парични задължения – в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;
при задължение да се даде – в местонахождението на веща по време на пораждане на задължението;
във всички други случаи местоизпълнението е в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
Времето на предаване се уговаря между страните по договора. Ако няма определен ден в който купувачът трябва да получи и да вдигне продадената му вещ, продавачът може да иска вдигането да се извърши веднага. Но купувача изпада в забава само след като е  бил поканен.
В тежест на купувача, който забавя изпълнението на задължението си да вдигне продадената вещ, възникват редица неблагоприятни последици:
1. върху него преминава рискът от случайно погиване или повреждане на вещта. В резултат забавата на купувача продавача се освобождава от собствената му забава;
2. Забавата на купувача да получи продадената му вещ дава правото на продавача да избира между две алтернативи. Първата е да развали договора и да търси заплащане на уговорената неустойка, респ. на претърпените вреди. С изтичане на уговорения срок за получаване на продадената, но още неплатена движима вещ продавачът може свободно да разполага с нея без да се счита обвързан от договора, т.е. той може да го развали без да дава на купувача подходящ срок за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора. Втората алтернатива н апродавача е, че вместо да развали договора той може да иска пряко изпълнение на задължението на купувача, т.е. да иска той да бъде осъден да вдигне продадената вещ и да заплати вредите, които с невдигането й причинява на продавача.
Връзката между задължението на продавача да предаде и задължението на купувача да вдигне продадената вещ позволява на продавача след като купувачът забавя вдигането той да предаде продадената вещ за пазене в определенто му за това място от РС, където тя е на разположение на купувача, респ. да я продаде с разрешение на съда, ако тя подлежи на бърза развала и да поднесе получената сума в банка на името на купувача. С това продавача се освобождава от собственото си задължение без да е лишен от правото да търси направените от него разноски, в следствие виновното поведение на купувача. При виновно неизпълнение кредиторът може да предяви иск за реално изпълнение или да развали договора. Развалянето се осъществява по чл.87-89/ЗЗД с едностранно волеизявление, като неговата форма зависи от формата на договора. В този случай се упражнява едно потестативно право от категорията на т.нар. притезатени права. При договорите, при които се прехвърля право на собственост върху недвижими имоти, развалянето се извършва с предявяването на конститутивен иск пред съответния районен съд по местонахождение на имота – чл.87,ал.3/ЗЗД. Решението на съда е конститутивно.