Евтим Костадинов: За 2616 души е установена принадлежност към ДС

„За 2616 души е установена принадлежност към ДС за периода 2007-2010 г. откакто съществува комисията“, заяви Евтим Костадинов, председател на комисията, предаде репортер на БГНЕС.

За трите години на съществуване на комисията са проверени 86 576 души, каза председателят на комисията по време на Кръгла маса „Правото да знаем и разкриване на архивите на ДС“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Дискусията е организирана от Българския хелзинкски комитет (БХК) и на нея се обсъжда мястото и реализацията на приетия Закон за разкриване на досиетата. Костадинов направи отчет за дейността на комисията по времето на нейното съществуване, като отбеляза, че 2007 г. е била много трудна, защото бюджетът на комисията е бил минимален – около 1,2 млн. лв. През 2008 г. вече бюджетът е удовлетворявал нуждите като е бил 12 млн. лв. и е започнало изграждането на читалнята и оборудването на сградния фонд за изграждането на хранилището в Банкя. Това, което предстои за тази година, е да продължи това изграждане, като в него трябва да бъдат приети около над 20 км архивни единици. Евтим Костадинов отбеляза, че интересът към разкриването на архивите все повече се увеличава. Общото за дейността на комисията са постъпили 7887 заявления, като предстоят и законодателни промени за по-лесен достъп до досиетата. Евтим Костадинов отбеляза, че над 20 дела срещу комисията са спечелени от нея на втора съдебна инстанция, като между тях е и делото, което е завел кинорежисьорът Людмил Стайков за това, че не е бил сътрудник на ДС.
При откриването на Кръглата маса Красимир Кънев, председател на БХК заяви, че отварянето на досиетата е изключително важно, защото за много от бившите политици се знае, че са били партийни секретари, но сътрудничеството с ДС е единствената значима връзка с бившата власт, която е непрозрачна все още. Тя би могла да бъде свързана с възможна зависимост.
Журналистът Александър Андреев, от Дойче веле, който е модератор на дискусията, зададе въпрос как може човек да стане законодател или дипломат, когато преди години е нарушавал чужди закони, изпратен от съответните служби, не е ли възможно и сега да продължават връзките на такъв човек примерно със структурите на КГБ.
Според депутата от ДПС Ремзи Осман е могло да се отказва на Държавна сигурност. Той разказа своята история, когато е служил в ЖП войски във времето между 1982-1984, когато по времето на т. нар. „възродителен процес“ усилено са се вербували в ДС български турци. Това е ставало по два начина – или чрез натиск за съдебно преследване по някакъв повод или чрез обещания за издигане в кариерата. Обикновено дават начина са били съчетавани. Той разказа как след като се е върнал отпуска по болест е обсъждала със свои приятели в казармата, също български турци за събитията в Кърджали, но които е бил свидетел и дали биха могли да избягат зад граница. След това е бил правен опит да бъде вербуван със заплахи. По-късно, след излизането му от казармата, обаче се е преминало към другия начин – с обещания за кариерно развититие. Той не е приел и е един от малкото в групата на ДПС в парламента, за които няма данни за сътрудничество със службите. Ремзи Осман заяви, че не приема приказките на негови познати, че не било възможно да се откаже на службите. Разбира се, за разлика от тях, всеки си е носил последствията и Осман не е бил пуснат през 1988 дори на пътуване в Унгария, за което е бил награден като инструктор в Съюза на автомобилистите.
Други битуващи тези опроверга членът на Комисията Екатерина Бончева. Според нея напълно невярно е, че всички документи са унищожени. „Следите остават“, каза Бончева. Втората пропагандна теза, според нея, е че е застрашена Националната сигурност и третата – че членове на БКП не са били вербувани. Екатерина Бончева показа документи и обясни как се е процедирало и по какво може да се съди за принадлежността към службите. По думите й Декларацията за сътрудничество не е била задължителна и за това не е правомерно някой да се оправдава, че не я е подписвал. Според Бончева, най-важното е, че целият архив преминава към комисията и никой няма да може да казва, че каквото са им подали от МВР, това са огласили.
2/3 от българите не проявяват интерес към досиетата, каза Веселин Стойнев от НЦИОМ. Най-консервативни в това отношение са избирателите на БСП и ДПС. На другия полюс са тези от ДСБ. От принадлежността към службите практически не се интересуват хората под 29 години и над 59, каза Стойнев. Но между 29 и 59 години са тези 1/3 от българите, които проявяват интерес и за тях комисията трябва да работи, каза Веселин Стойнев. /БГНЕС