Европейската конституция.История

През декември 2001 г., за да отговори на многобройните предизвикателства, които присъединяването на страните от Централна и Източна Европа би създало за Европейския съюз, Европейският съвет свика Конвент за изготвяне на проект на Конституционния договор.

Конвентът, който работи 2002 и 2003 г. под председателството на Валери Жискар д’Естен, има 105 членове, включително представители на правителствата на държавите-членки и на страните кандидатки, национални парламентаристи, членове на Европейския парламент и членовете на Европейската комисия.

Конвентът приема с консенсус проектодоговора през юни 2003 г.

Договорът е официално подписан в Рим на 29 октомври 2004 г. и изпратен на държавите-членки за ратифициране.

Въпреки че мнозинството от държавите-членки ратифицират договора, той е отхвърлен през май и юни 2005 г. от избирателите във Франция и Нидерландия. Вследствие на тези отрицателни вотове по-късно Европейският съвет, на среща през юни, обявява началото на период за размисъл за бъдещето на Конституционния договор.

Основните разпоредби на Конституцията

•    Избор на председател на Европейския съвет с квалифицирано мнозинство, с мандат две години и половина, с възможност за едно преизбиране.
•    Избор на председател на Комисията с обикновено мнозинство от членовете на Европейския парламент, след предложение на Европейския съвет и като се „вземат предвид Европейските парламентарни избори“.
•    Създаване на поста външен министър на ЕС.
•    Включване на Хартата на основните права в Договора за ЕС.
•    Увеличаване на броя на областите, за които решения се вземат с квалифицирано мнозинство в Съвета.
•    Делегиране на по-големи законодателни и бюджетни правомощия на Европейския парламент.
•    По-ясно представяне на разпределението на правомощията и отговорностите между Съюза и държавите-членки.
•    На националните парламенти се възлага задачата да гарантират, че ЕС функционира в съответствие с принципа на субсидиарност.