Други основания за погасяване на облигационното задължение.Делегация

Нашето зак\во никъде не се занимава изрично с делегацията. Мълчанието обаче не трябва да се схваща като че ли институтът е отпаднал. Нещо повече той има широко приложение.
Най-често делегацията се извършва м\у лица, които помежду си са обвързани със задължения. Обикновено делегантът е Кр. на делегата. В повечето случаи на приложението си делегацията има погасително действие.
Делегацията може да бъде дефинирана като изявление, което едно лице – ДЕЛЕГАНТ, нарежда на друго лице ДЕЛЕГАТ да престира или да се задължи да престира на едно трето лице – ДЕЛЕГАТОР.
Делегатът нарежда на Дл. си (делегата) да плати или да се задължи спрямо кредитора му (делегатаря). С реализиране на престацията двете задължения се погасяват. Благодарение на делегацията с едно плащане се погасяват стопанските и правните резултати на две плащания: от делегата на делеганта и от делеганта на делегатаря.
Не всяка делегация обаче има погасително действие. Тя маже да има погасително действие само ако има дълг за погасяване.
Делегацията не е новация. Ако делегацията понякога повлича новацията, този резултат не е нейна необходима, а само възможна последица.
1. Делегация за плащане.
Кр. (делегант) нарежда на Дл. си (делегат) да престира дължимото на трето лице (делегатор) – обикновено негов кредитор. С други думи Кр. отправя една заповед за плащане на Дл. С изпълнението на тази заповед делегатът се освобождава спрямо делеганта, а делегантът спрямо делегатаря. Това е делегация за плащане и при нея нямаме новация, защото не възниква никакво ново задължение на мястото на досегашното.
Чекът е най-изтъкнатият представител на делегацията за плащане. Чекът е писмен документ, с който издателят му (делегант) безусловно нарежда на едно лице (делегат), у когото има пари, да заплати на посоченото в документа лице (делегатор) определена сума пари (чл.423 ТЗ)
2. Делегация за задължаване – към делегата може да бъде отправена една заповед да поеме едно задължение към делегатаря. Това е делегация за задължаване. Тя може да бъде активна и пасивна в зависимост от това, от кого изхожда заповедта.
а) Активна делегация – Кр. нарежда на Дл. да се задължи да престира на едно трето лице и с\у това го освобождава от задължението му към него. Налице е смяна на Кр. Задължението на Дл. към Кр. се погасява. Тази делегация е новативна, защото задължението на делегата към делеганта се погасява и на негово място възниква ново задължение на делегата към делегатаря.
б) Пасивна делегация – Дл. (делегант) нарежда на трето лице (делегат) да се задължи да престира на Кр. (делегатор). Дл. предлага на Кр. нов Дл. Тази делегация ще е възможна само, ако Кр.се съгласи да приеме новия Дл. като има две възможности:
– кредиторът може да се съгласи да приеме нов длъжник в замяна на стария, когото освобождава. Налице е съвършена делегация, която има новативно действие (чл.107(1) изр.1);
– кредиторът да е приел нов длъжник наред със стария. Налице е пасивна, несъвършена делегация. Първоначалното задължение остава в сила. Няма новация.
в) Делегацията може да бъде едновременно и пасивна и активна. Възможно е Дл. (делегант) да заповяда на собствения си Дл. (делегат) да се задължи към новия Кр.(делегатор) и с това се уговори, че погасява дълга на делеганта към делегатаря, но и тази на делегата към делеганта.
Представител на делегацията за задължаване е менителницата. Тя е писмен документ, с който издателят му (делегант) безусловно нарежда на друго лице (делегат) да се задължи да плати определена сума пари на посоченото в документа лице (делегатор) или на лице, на което посоченият ще нареди с джирото си.
Възникват два вида отношения:
1) Вътрешно отношение м\у делеганта и делегатаря – на това отношение се основава нареждането. То може да е от различно естество. Това отношение е неизвестно и правото не се интересува от него за действителността на делегацията. То се нарича още валутно отношение. Затова се казва, че делегацията е абстрактна сделка.
2) Външно отношение (отношение на покритие) – м\у делегант и делегат. То определя дали делегатът е длъжен да престира или да се задължи да престира.
Правна същност на делегацията- абстрактна сделка т.к. липсва основанието като елемент от ФС на сделката. Веднъж поел задължението да престира на делегатаря, делегатът не може да му противопоставя възражения, които би черпил от отношенията си с делеганта – в отношението си на покритие, макар и основанието за неговото задължаване към делегатаря да се корени в това отношение. Отношенията м\у делегат и делегатор са откъслечни и пораждат т.н. абстрактност.