Древногръцко изкуство

Изкуството и културата на Древна Гърция оказват огромно влияние върху изкуството и културата на цялото човечество. Изкуството на Древна Гърция, което се развива главно през I хилядолетие пр. н. е. псе влияе в много отношения от Древния Изток, трябва да се разглежда също като рожба на обществено-икономическите отношения, които в Древна Гър­ция се различават от обществено-икономическите условия на народите от Предна Азия и Египет. Разположена в южния край на Балканския полуостров, чиито брегове са богато нарязани от морето и образуват многобройни заливи, удобни за пристанища, Гърция има всички условия за търговия с чуждоземни народи и тя използува рационално тези дарове на природата. Гърците добиват славата на смели и опитни мореплаватели, които разнасят своите занаятчийски произведения по всички известни тогавашни културни средища, основават търговски колонии и разширяват непрекъснато своя кръгозор. Военната демокрация, която се създава при разпадане на първобитнсобщинния строй, прераства в ро­бовладелска. Тук не се формира деспотична монархия, както в Древния Изток, т. е. не се създава силна царска власт, нито единна държава, а се образуват много отделни малки дър­жавици, управлявани от царете и робовладелската аристокрация. По-късно царската инсти­туция отмира и се въвежда демократично управление, но робовладелството остава да съще­ствува. Засилва се и съсловието на търговците и занаятчиите, но управляваща класа оста­ва робовладелската. И ако Древна Гърция достига такъв разцвет и висота на изкуствотон културата, той се дължи предимно на безплатния трудна робите. Не трябва обаче да се омало­важава значението на фактора приемственост: от предшествуващите култури гърците насле­дяват ценни открития – металите и редица оръдия на труда.

Изкуството на Древна Гърция има за основна тема красотата и творческите сили на свободната личност. Вътрешните военни сили на гръцките държави са в състояние да усмиря-ват честите бунтове на робите, а демократичното управление, в което вземат участие и свобод­ните търговци, и промишлениците, няма нужда да насажда чрез изкуството култ към вели­чието на едноличната власт. Религиозното обяснение на природните явления не приема фанта­стичните форми от древноизточните митологии и изкуството не създава неговите причудливи хибриди. Архитектурата също няма огромни размери с цел да вдъхва респект и подчинение у обикновения човек, а остава човешка по мащаб и форми. Наред с изкуството в Древна Гърция се създават и философски учения, които поставят начало на материалистичния светоглед. В Древна Гърция липсват религиозният фанатизъм и мистиката, няма жреческо съсло­вие. Религията на гърците сътворява пантеон от красиви богове-човеци, конто носят всички човешки добродетели и слабости с единственото предимство, че са вечно млади и все­силни. Този елит на човешкия род, роден от фантазията на древните гърци, е предмет на из­куството. За боговете се строят не огромни каменни храмове с потискащи размери, а съвър­шени по пропорции сгради. Ръководно начало при създаването на тези храмове е красотата, И тази красота се основава на реалния свят, над който владее свободният човек. Изкуст­вото на Древна Гърция е предназначено за човека и то не го потиска, а го вдъхновява за сътво­ряване на нови, по-висши форми.

В градовете се създават специални места за събиране на народа -обществени сгради, групирани около градския площад, театри, стадиони, в които се манифестира култът към красивото човешко тяло, ловкостта и силата. Изкуството навлиза в обществената сграда, появява се на площада, по улиците, на стадиона, пофронтоните на театъра и храма.Статуите на красиви богове и герои ог митологията изпълват гръцкия град.

Създават се масово художествено изработени статуетки за украса на жилищата, а наред с тях и художествена керамика. В това отношение гърците оставят образцови произведения.

Култът към красотата на човешкото тяло се ражда сред робовладелската аристокрация, освободена от грижата за ежедневната прехрана. Хората от аристокрацията се занимават с философия, поезия, гимнастика, с поддържане на красотата на своето тяло. Образците за афроднтите, аполоните и хермесите, които създава древногръцката скулптура, трябва да се търсят всред робовладелската аристокрация, а не всред народа и робите. И това изкуство остава класово. Гладните и отрудени роби очевидно не са имали желание и възможност да се упояват от красотата на тези богове, да разсъждават върху философски проблеми или да рецитират стихове.

Гръцкото изкуство не успява да се освободи от сюжетите на митологията и наред с отра­зяването на действителността в тематичния си обхват запазва много от мита – хероичен и религиозен. Гърците създават надарените с нсполинска сила циклопи, чевръстите и силни кентаври, които заместват неподвижните египетски сфинксове, а горите въображението им населява с нимфи, които остават да живеят в изкуството и на много други народи. Изкуството на Древна Гърция не отразява непосредствено и достоверно войните, а символично и според митологията.

Своя разцвет древногръцкото изкуство достига, когато се установява републиката като Държавна форма на управление – в средата и втората половина на V век пр. н. е. Класовият характер на обществото, разбира се, се запазва, макар да не е ясно изразен в творбите на изкуството. Гръцката робовладелска демокрация обаче е много по-прогресивна, отколкото древноизточните деспотични монархии. В Гърция свободните граждани участвуват активно в управлението на държавата (докато в Египет и Двуречието те са безправни изпълнители на новелите на царя и на управляващата класа).

Историята на Древна Гърция и на древногръцкото изкуство може да се раздели на ня­колко периода:

1.  Период на разпадане на първобитиообщинния строй и зараждане на   робовладелското общество (XII-VIII век пр. н, е.), или така наречения още  омировски период. Характерен за този период е големият разцвет на епоса -тогава се създават «Илиада» н «Одисея», Появя­ват се и някои примитивни творби на изобразителното изкуство.

2.  Архаичен период, през който се създават робовладелските държави-градове (VII-VI век пр. н. е.). През този период се слагат основите и започва развитието на древногръцката култура.

3.  Класически период (V и по-голямата част от IV век пр. н. е.). През този период ця­лата древногръцка култура – наука, философия и изкуство – достига своя апогей. Особено високо развитие получава гръцката драма, а в изобразителните изкуства настъпва разцветът на реализма.

4.  Елинистичен период (края на IV до I век пр. н. е.).  Характерни за този период са краткият подем след кризиса в робовладелското общество, обединяването на робовладелската класа и създаването на империи като например Римската, под която падат гръцките дър­жавици. Стига се до безправие на голяма част от свободните граждани и се създават подчер­тани класови различия, а реалистичната линия в изкуството постепенно запада. Гръцките художествени традиции се вливат в римското изкуство.

Пети век е връхната точка в гръцкото изкуство и това е неразривно свързано с развитието на робовладелската демокрация. През този период народът взема активно участие в целия об­ществен живот и в управлението. Култът към физическата сила. смятана като необходимост за гръцкия гражданин – защитник на своето отечество (пред което той още на 18-годишва възраст дава клетва за вярност), играе особена роля в развитието на изкуството. Олимпий­ските игри, устройвани ежегодно като преглед на физическа и духовна красота, играели също голяма роля за разцвета на скулптурата.Статуи на победители се поставят на обществени места.

Върху развитието на гръцкото изкуство особено влияние оказват религията и митологията със своя антропоморфизъм. Пресъздават се в художествени произведения образите ка вечно младите и красиви богове – покровители на отделните градове-държави и на целия живот на гърците. Народната митология, с която е свързана и религията, оказва също огромно влия­ние върху изкуството. Основната идея в гръцката митология са моралната и физическата кра­сота на човека, неговото превъзходство над тъмните сили. В митовете за Херакъл и за Тезей на­пример е възпроизведена идеята за победата на човешкия разум, на хармонично развития човек, който надвива злото. В случая обаче не са използувани образите на озъбени чудовища, а са създадени сравнително «приемливи» от естетическа гледна точка фантастични същества, олицетворяващи ниските природни сили и страсти, каквито са кентаврите и сатирите.

Като се има пред вид основата, на която е изградено гръцкото изкуство, трябва да се подчертае прогресивната роля на неговия реализъм. То е първото изкуство, което разкрива съвършената красота на човека – физическа и духовна. От друга страна, то първо поставя на преден план обществено-възпитателнага роля на изкуството, като обхваща целия общес­твен живот, докато изкуството на Древния Изток остава затворено в гробниците, пирамидите или дворците и има пряката и единствена задача да овековечи паметта на фараона или вла­детеля, да всади чувство на страх и подчинение у обикновения човек. За обществено възпи­тание чрез красота и емоционално въздействие там не може да се говори.

Паметниците на гръцкото изкуство, достигнали до нас, са минали през всички преврат­ности на политическата история на народите, пълна с трагични сътресения, разгроми и раз­рушения на културни ценности. Това обстоятелство, както и разрушителното действие на атмосферните влияния не дават възможност да се добие пълна представа за действителното развитие на древногръцкото изкуство. Стотици паметници са изцяло разрушени и загубени, от други са останали само развалини или части, а трети са само копия, правени през епохата на римското владичество. Римляните украсявали своите сгради и обществени места с мра­морни копия, изработени от гръцки майстори.

От гръцката живопис паметниците са още по-малко и за мнозина древногръцки художници се знае повече от писани документи. От късноелинистичния период са останали фреските в затрупаните от Везувий римски градове Херкулан и Помпей, стенописите в Казанлъшката гробница у нас и други някои паметници в Рим и други места. Най-много паметници са запа­зени от гръцката керамика .Писмените паметници, стигнали до нас, като «Описание на Елада» от Павзаний, «Картини» от Филострат, «Десет книги за архитектурата» от Витрувий и някои други са ценни източници за изучаване на историята на гръцкото изкуство.

– ОМИЮВСКИ ПЕРИОД

За културата на гръцките народи от така наречения омировски период (XII-VIII кек пр. к. е.) се черпят сведения от поемите на Омир – «Илиада» и «Одисея», – макар и разка­заните в тях събития да не претендират за историческа достоверност.

През този период робството е все още в своя начален стадий. Робският труд се използува от управляващата класа за развитие на стопанството. Влияние върху гръцкото изкуство от това време оказва микенската култура, но то не достига до нейното равнище. През този пе­риод се появяват първите наченки на гръцката митология предимно в поемите.

Изобразителното изкуство е още в пелени. От това изкуство до нас достигат вази, в които на бледожълт фон са рисувани с черни линии геометрични орнаменти. В едно гробище близо до така наречената Диплонска врата в Атина са намерени големи глинени вази с висо­чина на човешки ръст, с погребално или култово предназначение, украсени с геометрични орнаменти. Меандърът, който е типичен орнамент в гръцкото изкуство, е най-често срещаната украса на тези вази. Освен геометричния орнамент употребени са и силно стилизи­рани растителни, животински и човешки образи, сведени до наивна схема.

Скулптурата е в своя начален стадий на развитие. Намерени са теракогни изображения с подчертан наивитет в човешката фигура, а от края на омировския период са открити в Олим-пия бронзови статуетки  «Херакъл и Кентавър», «Кон», които също носяг отпе­чатъка на наивитет и схематизъм. За монументалната скулптура в омировска Гърция може да я съди само по описания на автори от древни времена. Главният тип скулптурно изображение според тези източници е ксоанът – идол, изрязан от дърво или камък, наподобяваш човешка глава и лице. В Беотия е намерена теракотна група на орач с два вола, която въпреки наивитета си има известна експресивна сила.

– АРХАИЧЕН ПЕРИОД

Този период обхваща VII и VI век пр. н. е. През него гръцкото изкуство излиза от наиви­тета п схематизма иа омировския период и прави голяма крачка по пътя на реализма.

Общественото развитие отива напред. Създават се градове-центрове, в които се развиват значително занаятите и търговията. Първобитнообщинните отношения се разпадат, засилва се робовладелството, появява се паричната размяна в търговията. Това поставя на съвсем други начала отношенията между хората и подчертава рязко класовото делене. Създават се класите на забогателите робовладелци и на бедните занаятчии и земеделци. Това става при­чина за чести въстания през VII век, насочени срещу аристокрацията, която държи в ръцете си цялата власт. Окаяното положение на селските маси и яа безимотните занаятчии ги при­нуждава масово да напускат страната и да се заселват по околните острови на Мраморно и Черно море, по бреговете на Мала Азия, Италия, Сицилия. Допирът на гърците с напредна­лата култура ла финикийците, на египтяните, както и с културата на народите от Двуречнето открива пред тях широки възможности за по-нататъшно развитие както в обществено, така и в културно отношение.

През VII век се зараждат монументалната скулптура и монументалната архитектура, както и живописта, от която до наши дни не е запазено нищо. През архаичния период се сла­гат основите и на архитектурните редове, върху които по-късно се изгражда цялата гръцка архитектура.

Влиянието на древноизточното изкуство върху гръцкото от архаичния период е изразено най-силно и непосредствено в керамиката. По стените на вазите се забелязват рисунки на сфинксове, лъвове, грифони и др. – заемки от Египет и Двуречието. Такива вази са намерени в о-в Родос. Върху вазите от Крринт се появява и човешката фигура в разнообразни компо­зиции сцени от живота и от митологията. Фигурите са тъмни върху светъл фон и са ри­сувани от художник, който познава строежа на човешкото тяло.

Една от най-известните вази от това време, наречена ваза «Франсоа» по името на своя откривател, представлява кратер, върху който са изобразени в шест пояса различни сцени. Върху тази ваза са нарисувани около 250 човешки и животински фигури. Тя носи имената на своите творци — керамика Ерготим и художника К.литий.

Най-голям е разцветът на този вид живопис в Атина. Произведенията на атинската шкрла завладяват пазарите на тогавашния свят и стигат до Италия, Сицилия, Египет и Мала Азия, а и по Черноморското крайбрежие в Созопол, Несебър, Варна и др. През VI век (530-520 г.) пр. н. е. настъпва промяна във вазописа. Един от атинските вазогшсци -Никостен – започва да прави червени фигури върху черен фон вместо черни върху светъл, както преди. Тези вази изместват вазитесчерни фигури. Промени настъпват и в майстор­ството –  в рисунъка, който става по-верен и експресивен, а така също и в сюжетите. Сцените от обикновения живот все повече навлизат в сюжетния кръг на вазите. Такива са вазите, ри­сувани от големия атински вазописец Епиктет в края на VI век.

Архитектурата, както и в Древния Изток, е в синтез със скулптурата, която през архаич­ния период прави решителен прогрес. Фронтоните на храмовете, метопите на дорийския храм, фризът на йонийския се покриват с много скулптури, а вътре в храма се поставя статуята на божеството. Надгробната скулптура през VI век идва да задоволи други нужди на човека -култа към умрелите.

В своя сюжетен обхват скулптурата на архаичния период е много разнообразна, но но начало тя се ограничава в рамките на митологията. Наситени с драматизъм сцени от борбите на Херакъл, на Тезей, моменти от Троянската война, битките на боговете с митичните ги­ганти, битки на амазонките и много други от този род покриват стените на храмовете и обще­ствените учреждения. Тази скулптура обаче още не е на художественото ниво, до което тя достига по-късно. Човешките фигури са лошо иропорционирани, груби, ниски, с подчертани мускули, за да се изрази физическата сила, а техническото оформяване също все още е наивно и слабо. Психологична характеристика на лицата почти липсва – теса безизразни, конвен­ционални.

Едни от началните прояви на изкуството от този период са метопите от дорийския храм в Селинунт – от началото на VI век. В едната от метопите е изобразен Персей, който убива медуза, а зад него е застанала Атина. Фигурите са тежки, позите превзети. Наиви-тетът в изображението е очевиден.

Особена трудност за гръцките скулптори в началото представлява запълването на три­ъгълния фронтон на храма. Докато се стигне до композиционно решение, което да изпълни с фигури цялата плоскост на равнобедрения триъгълник, е изминат дълъг път. Най-напред били поставяни три изправени фигури в средата на фронтона, а ъгловите полета били празни. По-късно скулпторите идват до сполучливо решение  в двата ъгъла поставят полулег-нали фигури или убити войници, когато композицията изобразява някаква битка.

Скулптурата от архаичния период се дели на дорийска и йонийска  с много общи, ти­пични черти, но и с известни различия. Тези различия произтичат главно от обществения живот на дорийци и йоиийци. Дорийците са по-войнствени, по-строги. Спарта е типична до­рийска държава  аристократична република. И днес думата спартакец е синоним на во-.чева, калена, силна личност. Отношението на дорийците към заобикалящия ги святдаваотра­жение н върху изкуството им.

Най-старите паметници на скулптурата от архаичния период, достигнали до нас, според изследователите са от края на VII век пр. н. е. мъжки статуи, известни в историята под името а п о л о н и. Очевидно те не са само статуи на бога Аполон, а изображения и на олим­пийски победители, и на умрели. Някои от тях са намерени и върху гробове. Идеалът за мъж­ка красота на гърците от това време е отразен в тези анолони. По статуарна композиция те напомнят древноегипетските. Левият крак също е леко издаден напред, но фигурата стои, а не се движи . Тялото е неподвижно, ръцете са долепени до него, формите са сухи и наивнотретирани. Косата пада на къдрави кичури от двете страни на лицето, а самото то е безизразно. Статуите на тези аполони са подчинени на закона  на фронталитета. И този фронталитет се запазва до средата на VI век пр. н. е. Типичен пример от тази скулптура е статуята на Артемида от о-в Делос (VII век пр. н. е.), която представлява почти неразчленен каменен блок със слабо набелязани форми на тялото. Косите падат симетрично върху раменете, ръцете са спуснати и прилепени до тялото, а краката едва се подават изпод дчччгата дреха, която обвива тялото.

Друга статуя от първата половина на VI век пр. н. е. е статуята на Хера, намерена на о-в Самос. Тя прилича на ствол на дърво, но майсторството тук е по-голямо. Пропор­циите на тялото са правилни, само че общо то е сковано в условна поза. И тук краката, по­добно на тези на Артемида, едва се подават под дългата дреха. Сравнени със скулптурните творби от омировския период, тези статуи бележат безспорен напредък, но от реалистичната скулптура, която се развива по-късно, те са съвсем далеч,.

През архаичния период се създават подобно на Древноизточните колосални по размери статуи, каквато е била статуята на Аполон в Амикла (VI век пр.н. е.), висока около 13 м, направена от бронз. Тази статуя не е запазена. За нея се знае от описанията на Павзаний и от запазените монети, върху които е изобразена. Тя приличала на колона с глава и ръце.

Статуите на победителите в олимпийските игри или на героите от войните се поставят на обществени места и имат предназначението да възпитават народните маси. Типични статуи на такива герои са така наречените к у роси, с които се слага началото на бъдещата реалистич­на скулптура. В тя х, разбира се, все още преобладават общите условно отразени черти на мъже­ственост и енергия, без всякакъв оттенък на лични преживявания и психологична характери­стика. Общото развитие в статуарната скулптура на тези куроси обаче върви по пътя на тър­сене на по-верни пропорции, повече личен нюанс в психологичната обрисовка и освобождава­не от условната схематична и геометрична форма. Обновление в изкуството се забелязва след завършване наГръцко-персийската война, когато и в обществения живот на гърците настъпват промени. От този период е запазено единствено името на скулптора Полимед – автор на ста­туята на Аполон от Делфи от средата на VI век пр. н. е.

В цялата скулптура от архаичния период е подчертано влиянието на скулптурата на Древния Египет, с която гръцките скулптори са добре запознати. Типични примери са «Ме­дузата» от релефа на фронтона в храма на Артемида на о-в Корфу  и статуята на «Крилатата Нике» от Архем, в конто движението е далеч от естественото. Най-голямо развитие късноархаичната скулптура достига в Атина, която става главен център на целия културен живот. Оттам излизат първите творения, с които се полагат осно­вите на реалистичната скулптура на гръцката класика. През втората половина на VI век пр. н. е. икономическият подем на Атина стимулира развитието на изкуството. Характерни примери от този период са статуите на девойки от Акропола в Атина, в които художественото  майсторство е на несравнено по-голяма висота (фиг. 116-118). Те са създадени към края на VI век пр. н.е.

В края на VI век особено много се разпространява скулптурата на стелите. Една от най-интересните и добре запазени е стелата на Анаксандър, намерена в Алолония – днеш­ния Созопол, която се намира в Археологическия музей в София .Тя представлява гражданинът Лнаксандър – прав, леко привел глава, подава кози крак на своето куче, изправено нагоре. Гегата, на която е опрял лявата си ръка, прорязва диагонално композицията и уравнове-сява движението на тялото. Тази стела, която пази все още белезите на архаизма, е едноот най-хубавите творения на гръцката скулптура от архаичния период.

Друга стела от това време ерелефът от Фарзала. На него са изобразени профилно две млади момичета, които, застанали едно срещу друго, си подават цветя. Косите са гладко вчесани, а туниките се спускат леко на дипли върху тялото. И в тази творба има ар­хаизъм и в очите, и в леката усмивка.

В изкуството от архаичния период наред с влиянието на древноизточното изкуство се чувствува нов полъх – полъхът на живота, който все повече навлиза в изкуството, за да разцъфне един век по-късно и да създаде творби, които остават крайъгълни камъни в светов­ното изкуство. Скулптурите от архаичния период били оцветени и въздействували и чрез багрите. Днес багрите са почти изчезнали и нашето впечатление не може да се покрие с ефекта от свежо оцветените в червено, жълто, синьо и зелено статуи, откроени на светлия фон на ар­хитектурните плоскости.