Доказване на установителните искове и защита на ответника

Процесуалните действия на съда и страните в открито съдебно заседание не се различават от тези по ревандикационния иск, но при установителните искове въпросът за владението не се изследва. При доказването важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест ­ всеки доказва тези факти, от осъществяването на които черпи благоприятни последици. Ищецът по положителния установителен иск доказва фактите, от които произтича активната му материалноправна легитимация. Достатъчно е ищецът да докаже тези факти, от които се поражда вещното му право. Защитата на ответника съответно е съсредоточена до оборване на материалноправната легитимация на ищеца. При положителния установителен иск ответникът не е длъжен да доказва своето право на собственост и по принцип то не се изследва, но ако по този начин и доколкото се оборва материалноправната легитимация на ищеца, могат да бъдат събирани и обсъждани и доказателства за вещните права на ответника.
При отрицателния установителен иск обаче доказателствената тежест пада изцяло върху ответника. Той следва да докаже, че е собственик на вещта, респ. титуляр на ограниченото вещно право или сервитут (Решение № 19/2001 г., II г.о.). Няма пречка ищецът да представя доказателства, относими към спора. Възприемането на пасивна позиция от страна на ответника по отрицателния установителен иск води до уважаване на иска. Поради това воденето на отрицателен установителен иск е добър начин за защита, когато ищецът не е сигурен, че може да докаже собственото си право, а претенциите на ответника са неоснователни.