Доказване на иска по чл. 109 ЗС

Доказването на активната материалноправна легитимация на ищеца по иска по чл. 109 ЗС не се различава от доказването по всеки друг вещен иск, вкл. и по ревандикационния. Ищецът е длъжен да представи доказателства за осъществяване на твърдяния в исковата молба фактически състав по възникване и съществуване на правото на собственост в патримониума му.
Особеното при иска по чл. 109 ЗС е доказването на факта на нарушението, като и начинът, по който то пречи и смущава правото на ищеца. В тежест на последния е да ангажира доказателства, че твърдяното от него неоснователно действия или състояние се е осъществило и продължава да се осъществява към момента на предявяване на исковата молба. Доказването се провежда конкретно в зависимост от характера на нарушението. Почти винаги като доказателствени средства се използват свидетелски показания и експертизи. Със свидетели се установява самото извършване на нарушението ­ изграждането на постройката, засаждането на дърветата, появата на теч, засягането на общи части и т.н. На свидетелите следва да бъдат зададени конкретни въпроси относно техните лични впечатления за осъществяване на нарушението. Съдът трябва да се убеди, че свидетелите са лично запознати с неоснователното посегателство и с това, че вредното въздействие върху вещта произтича от поведение или бездействие на ответника, а не само че са чули от някого, че такова се е осъществило. В дадения по-горе пример с иска по чл. 109 ЗС за преустановяване използването на двора за хигиенни нужди на кучето, един от свидетелите знаеше по принцип, че тази порода кучета са много чисти животни. Друг беше чувал от ищците, че дворът е много замърсен. Показанията и на двамата свидетели не бяха от естество да докажат твърденията на страните.
Експертните знания се използват, когато само въз основа на свидетелските показания съдът не може да се убеди, че твърдяното нарушение е извършено, както и когато се преценява дали извършването на строеж отговаря на издадените строителни разрешения или е в отклонение от тях. При твърдения за незаконни строежи ангажирането и назначаването на експертиза обикновено е задължително, ако ищецът се стреми да докаже иска си. На експертизата следва да се постави задача да заснеме строежа, като отрази ситуацията на място и покаже на скица и регулационните предвиждания. Когато има оплаквания за неспазени отстояния до регулационната линия, трябва да се извърши измерване от строежа до линиите. Ако се налага, се измерва и височина, преценява се намалява ли се ослънчаването на съседния имот, проследява се отвеждането на водите. Въпрос на специални знания е отговаря ли построеното на одобрените строителни книжа ­ архитектурни проекти, строителни линии и ниво, строителни разрешения. Вещото лице установява наличието на замърсяване, шум или друго вредно въздействие над определените норми. Когато се налага, задача на вещото лице е да прецени и причинната връзка между поведението на ответника и настъпилото въздействие върху имота. Например при констатиран теч вещото лице трябва да установи, че той се дължи именно на неизправни съоръжения или инсталации на ответника, а не от общи части например. Ищецът е този, който следва да постави задачата на вещото лице така, че да постигне пълно и главно доказване на претенцията си. Правни въпроси към експертизата не се допускат. Често в дадените експертни заключения фактическите данни се преплитат с правни изводи, понякога, особено при проблеми с незаконни строежи или с регулации, е доста трудно да се отсее правната от фактическата страна на проблема. Това обаче е задача на съда. Единствено негово правомощие е да преценява правното значение на фактите. Ако експертизата съдържа правни изводи, в тази част съдът не следва да я цени, а самостоятелно да осъществи решаващата си дейност. Ако във връзка с експертизата страните задават правни въпроси на вещото лице, съдът не следва да ги допуска, освен ако е твърде сложно или невъзможно да се отделят фактическата и правната страна на въпроса.
Писмените доказателства също не са изключени като средство за доказване на иска. Във връзка с незаконните строежи например често има значителна документация, издадена от общинската администрация, констативни актове, писма, цели преписки, които съдържат относими към спора факти. Изискването им следва да се осъществи по реда на чл. 148 ГПК.