Договор за превоз на пътници

4.1. Определение – договор между физическо лице и превозвач, с който превозвачът се задължава да превози лицето от едно до друго място срещу заплащане на определен възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, неформален по общите правила на ТЗ (по някога е формален). При автомобилния транспорт договорът също не е формален.
4.2. Билетът има доказателствено значение, а не е форма за действителност. Той легитимира пътника като страна по превозния договор и не може да се прехвърля. Поставя се въпросът дали все пак не е ЦК материализираща правото на превоз – според Калайджиев не е. Когато билетът е поименен (при въздушен превоз) той не може да се прехвърля на 3-то лице. Ако обаче не е поименен, може да се прехвърли преди започването на превоза.
4.3. Задължения на превозвача:
1) Да превози пътника и личния му багаж със съответното превозно средство както е уговорено.
2) Да осигури удобството и сигурността на пътниците според вида превозно средство и разстоянието.
4.4. Задължения на пътника:
1) Да заплати превоза.
2) Да спазва реда, определен за съответния превоз.
5. Превоз на багаж. Според Калайджиев тук не става дума за превоз на ръчния багаж. Превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози вещи на пътника с превозното средство, с което той пътува и пътника има право да ги получи в мястото до което пътува. Договорът е акцесорен – съпътства договора за превоз на пътници. За него субсидиарно се прилагат правилата за превоз на товари. Особеността е, че изпращачът и получателят на това  са едно и също лице, което има багажната разписка, доказваща правото да получи багажа.
Според проф. Герджиков правото да се сключи този договор е на лице, снабдено с документ за превоз за същото превозно средство. Има две разновидности: 1) ръчен багаж – под надзора на пътника (има определени норми за ръчен багаж); 2) багаж в същото превозно средство, но не под надзора на пътника – отговорността е на превозвача.
6. Правно положение на получателя на товара – вж. № 57, т. 2.4.
7. Погасителна давност. Има специална погасителна давност за вземанията на изпращача, получателя и пътника за вреди, причинени от превозвача – 1 година. Давностния срок започва да тече:
1) От деня, в който товара е предаден на получателя или деня, в който е трябвало да му се предаде, т.у. в рамките на срока на договора.
2) От настъпването или узнаването на вредата (най-често случаи на смърт или телесна повреда), но с 3 годишен краен срок