Договорите в ЕС

ЕС се основава на четири договора:

Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), подписан на 18 април 1951 г. в Париж, влязъл в сила на 23 юли 1952 г. и изтекъл на 23 юли 2002 г.

Договор за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО), подписан на 25 март 1957 г. в Рим и влязъл в сила на 1 януари 1958 г. Наричан е често „Римски договор“.

Договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом), подписан в Рим заедно с Договора за ЕИО.

Договор за Европейския съюз (ЕС), подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. и влязъл в сила на 1 ноември 1993 г. Наричан е често „Договор от Маастрихт“.

С договорите за ЕОВС, ЕИО и Евратом се създават първите три „Европейски общности“, т.е. системата за съвместно вземане на решения в областта на въглищата, стоманата, атомната енергия и други важни отрасли на икономиките на държавите-членки. Общите институции, създадени за управление на тази система, се сливат през 1967 г. в една Комисия и един Съвет на министрите.

Освен икономическата си роля, ЕИО постепенно придобива широк спектър от отговорности, включвайки социалната и регионалната политика, както и политиката за опазване на околната среда. Тъй като общността вече не е чисто икономическа, четвъртият договор (от Маастрихт) я преименува просто на „Европейска общност“ (ЕО). С наближаването на датата, на която изтича Договорът за ЕОВС през 2002 г., отговорностите за въглищата и стоманата биват постепенно прехвърлени към другите договори.

В Маастрихт правителствата на държавите-членки се договарят и за съвместна работа в областта на външната политика и сигурността, както в сферата „правосъдие и вътрешни работи“. С включването на това междуправителствено сътрудничество в съществуващата общностна система, Договорът от Маастрихт създаде нова структура с три „стълба“, която е както икономическа, така и политическа. Това именно е Европейският съюз (ЕС).