Доброволен арбитраж.Понятие и обща характеристика

Правна уредба – Закон за международния търговски арбитраж (ЗМТА). I. Същност на арбитража (А)
1.   А е недържавно, доброволно и затова договорно, частно правораздаване. Арбитражното производство (АП) е несъдебен исков процес, основан на договор за А. А е връхна проява на диспознтивното начало в ГПс.
2. А трябва да бъде допуснат от правопорядъка на държавата, с които е свързан. В такъв смисъл той е винаги национален.
За тази връзка е меродавно мястото (седалището) на А. Според чл.1 ал.1 ЗМТА той се прилага, ако мястото на А е в България. Тачи териториална привръзка е основната стълкновителна норма за А. Тя е повелителна: страните не могат да подчинят па чужд закон А, чието място
е в България. Това се отнася за вътрешния А. Но ако А е международен – могат.
За компетентността па А не важат териториалните и личните препели на юрисдикцията на съдилищата на държавата, в която е неговото седалище. От тачи гледна точка той е транснационален.
Мястото па А се определя по взаимно съгласие па страните.
3. За разлика от ГПК, ЗМТА съдържа предимно диспозитивна уредба. Субсидиарното прилагане па ГПК по неуредени от ЗМТА въпроси е изключено от чл.24 ЗМТЛ.