Десет исторически стъпки

1951 г.:    Създадена е Европейската общност за въглища и стомана от шестте държави основателки
1957 г.:    Римският договор установява общ пазар
1973 г.:    Общността се разширява до девет държави-членки и развива своите общи политики
1979 г.:    Първите преки избори за Европейски парламент
1981 г.:    Първото средиземноморско разширяване
1993 г.:    Изграждане на единен пазар
1993 г.:    Договорът от Маастрихт създава Европейския съюз
1995 г.:    Европейският съюз се разширява до 15 държави-членки
2002 г.:    Въвеждат се еуро банкноти и монети
2004 г.:    Още десет държави се присъединяват към Съюза

1.    На 9 май 1950 г. в декларацията на Шуман се предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС).Тя става факт с Парижкия договор от 18 април 1951 г. Така се въвежда общ пазар за въглища и стомана между шестте държави основателки (Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия). В този момент от историята след Втората световна война целта е да се осигури мир между победените и победилите в Европа и те като равностойни партньори да си  сътрудничат в общи институции.

2.    По-късно, на 25 март 1957 г., с Договора от Рим шестте държави решават да създадат Европейска икономическа общност (ЕИО) на базата  на един по-голям общ пазар на редица стоки и услуги. Митата между шестте държави са напълно премахнати на 1 юли 1968 г. През 60-те години се въвеждат и общи политики, особено в търговията и земеделието.

3.    Инициативата е толкова успешна, че Дания, Ирландия и Обединеното кралство решават да се присъединят към Общността. Това първо разширяване, от шест на девет държави-членки, става през 1973 г. Междувременно се провеждат нови социални политики и политики за околната среда  и през 1975 г. се създава Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР).

4.    През юни 1979 г. Европейската общност прави решителна крачка напред с първите избори за Европейски парламент при пряко и всеобщо право на глас. Тези избори се провеждат веднъж на пет години.

5.    През 1981 г. към Общността се присъединява Гърция , последвана от Испания и Португалия през 1986 г. Това засилва присъствието на Общността в Южна Европа и изостря още повече нуждата от разширяване на  програмите за регионална помощ.

6.    Световната икономическа рецесията от началото на 80-те години донася и вълна от „европесимизъм“. Въпреки това надеждата се възвръща отново през 1985 г., когато Европейската комисия, под председателството на Жак Делор, оповестява Бяла книга, в която завършването на единния пазар се предвижда за 1 януари 1993 г. Тази амбициозна цел е заложена в Единния европейски акт, подписан през февруари 1986 г. и влязъл в сила на 1 юли 1987 г.

7.    Политическият облик на Европа драстично се променя с падането на Берлинската стена през 1989 г., довело до обединението на Германия през октомври 1990 г. и установяването на демократично управление в страните от Централна и Източна Европа след отхвърлянето на съветския контрол. Самият Съветски съюз престава да съществува през декември 1991 г.

Междувременно държавите-членки преговарят по новия Договор за Европейски съюз, който съставеният от президенти и/или министър-председатели Европейски съвет приема през  декември 1991 г. в Маастрихт. Договорът влиза в сила на 1 ноември 1993 г.  Като добавя областите на междуправителствено сътрудничество към съществуващите интегрирани структури на Общността, този договор създава Европейския съюз (ЕС).

8.    Новият европейски динамичен подем и променящото се геополитическо положение на континента подтикват още три държави— Австрия, Финландия и Швеция — да се присъединят към ЕС на 1 януари 1995 г.

9.    Към този момент ЕС вече е на път да реализира най-голямото си постижение — създаването на единна валута. Еурото се въвежда за финансови (безналични) операции през 1999 г., а самите банкноти и монети идват три години по-късно в 12-те страни на Еурозоната. Сега еурото наред с американския долар е една от основните световни валути за плащания и поддържане на резерв.

Днес европейците се сблъскват с глобализацията. Новите технологии и все по-интензивното използване на Интернет преобразяват икономиките, но поставят и социални и културни предизвикателства.

През март 2000 г. ЕС приема Лисабонската стратегия за модернизиране на европейската икономика и за привеждането ? в състояние да се конкурира на световния пазар с други основни играчи като САЩ и новоиндустриализираните държави. Лисабонската стратегия е ориентирана към насърчаване на иновациите и инвестициите и към адаптирането на европейските образователни системи според нуждите на информационното общество.

В същото време националните икономики страдат от товара на безработицата и нарастващите разходи за пенсии и това прави реформите още по-необходими. Избирателите все по-настоятелно искат от своите правителства да намерят решения на тези проблеми.

10.    Европейският съюз едва се е разраснал до 15 държави-членки, когато започват приготовления за ново разширяване в безпрецедентен мащаб. В средата на 90-те години страните от бившия съветски блок (България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия), трите балтийски републики, които бяха част от Съветския съюз (Естония, Латвия и Литва), една от републиките на бивша Югославия (Словения) и две средиземноморски държави (Кипър и Малта) чукат на вратата на ЕС.

ЕС приветства  възможността да помогне за стабилизирането на европейския континент и да сподели ползите от европейската интеграция с тези млади демокрации. Преговорите за бъдещото членство започват през декември 1997 г. Разширяването на ЕС на 25 държави се става факт на 1 май 2004 г., когато се присъединяват 10 от 12-те кандидатки.  България и Румъния ги последваха на 1 януари 2007 г.