Дарение. Отграничения. Видове.

Според чл.225/ЗЗД дарението е договор с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Правната характеристика на договора за дарение се изразява в:
при дарението е необходимо съгласието на страните, то е договор;
необходимо е наличието на дарствено намерение;
при дарението се отстъпва веднага, безвъзмездно и безвъзвратно нещо на дарения, който го приема;
в резултат на което е налице нарастване на имуществото на дарения;
а това води до намаляване на имуществото на дарителя.
От това може да сенаправи извода, че дарителя трябва да има намерение да дари и да изяви воля в този смисъл. Надареният от своя страна трябва да е съгласен да получи безвазмездно това, което дарителят му отстъпва. В противен случай няма дарение. Всичко това показва, че дарението е едностранен и безвъзмезден договор м/у дарителя и надарения.
Обединяването и свързаното с него обогатяване трябва да настъпят веднага, но това не трябва да се разбира в смисъл, че надареният трябва да влезе веднага в владението на подареното, а че той трябва веднага да придобие едно право върху него макар то да е срочно или условно. Безвъзвратно е в смисъл, че надареният трябва окончателно да придобие надареното. Дарителят не може да постави валидността на дарението в зависимост от собствената си воля, т.е. не може да отмени веднъж направеното дарение и да иска връщане на подареното.
Дарение е налице само тогава когато в резултат на същото имуществото на надарения нараства, като имуществения прираст може да бъде от различно естество.
Дарението намалява имуществото на дарителя, затова отказът от наследство не е дарение в полза на другите наследници.  Следователно не всеки безвъзмезден договор е дарение.
Има няколко вида дарение. В правната теория те се разграничават в зависимост от съображенията поради които се дарява като: съвсем незаинтересовани  и възнаградителни. Съвсем незаинтересовани е дарението при което дарителят не е получил, не получава нищо  и няма да получи нищо срещу това което отстъпва. Възнаградително е даренитето, което дарителят прави в знак на признателност и като възнаграждение за вече получени услуги или за услугите които ще получи, носрещу които този които прави услугите няма право на възнаграждения. Тази му функция изключва възможността то да бъде отменявано.
В зависимост от модалитетите на дарствения акт биват: чисти, срочни, с условие и с тежест. Чисти или прости са тези несвързани с никакви условия и тежести. Срочно е дарението , когато надареният става титуляр на безвъзмездно отстъпнетото му право, но още не се ползва от него. Но дарение до опредлен срок не е допустимо, защото не се отстъпва нещо безвъзвратно. Договорът за дарение може да бъде сключен под отлагателно или прекратително условие. В двата случая  правото е вече придобито от надарения, носъществува подусловие. Недействително е дарението направено под невъзможно условие. Дарението е с тежест, когато дарителят възлага на надарения редица обременявания било в свои собствен интерес, било в интерес на трето лице или дори в интерес на самия надарен. Във всички случаи обаче тежеста не  е главнацел на дарението, тя е странично свързана с него без да съставлява възмездие за него. Дарението ще бъде нищожно ако тежеста противоречи на закона, на добрите нрави или ефактически неосъществима, освен ако може да се предположи, че дарението би се направило и без недействителната тежест.