Данъчни системи и равнище на развитие.

Данъчните системи на индустриалните страни:

1/ Данъчните системи, в които доминира прякото облагане – става дума за англосаксонските страни и някои страни от Северна Европа, които имат висока степен на икономическо развитие. В САЩ, Швеция и Швейцария преките данъци носят две – трети от данъчните постъпления. Освен това доста развити страни могат да подържат голям и квалифициран административен персонал, а също и съвършена техника – необходимо условие за създаването на съвършен подоходен данък.

2/ Смесени данъчни системи – те са типични за големите страни от Западна Европа, които се ориентират към сравнително еднакви данъчни системи, чиито смесен характер е обединяващо звено. Там, където има голям сектор на селското стопанство или много фамилни предприятия и доста на брой малки търговски или занаятчийски предприятия, данъчната измама има големи размери.

3/ Данъчни системи, в които доминира косвеното облагане – доминирането на непрякото облагане в данъчната система на една страна в чист вид се среща в източноевропейските страни. Влияние върху този процес оказва равнището на социално – икономическото развитие и по-специално слабо развитата икономика на потреблението.

Данъчните системи на развиващите се страни – развиващите се трани са доста различни и тяхното равнище на икономическо развитие е разнообразно и променливо, за тях е характерно:

– Неразвитоста на данъчното облагане – по принцип равнището на данъчното облагане се предопределя от равнището на икономическото развитие. Затова данъчното облагане е силно в развитите страни, където данъците заемат 25% от общия национален продукт и слабо в развиващите се страни, където те стигат 5%. По принцип е трудно да се облагат с данък доходи, които са под равнището на жизнения минимум. След като държавата е слабо развита, слаби развити са й нейните услуги, което означава, че държавните разходи са много по-малки от тези в развитите страни.

– Преобладаването на непрякото облагане – по принцип подоходният данък тук е непоносим за по-голямата част от гражданите, тъй като доходите са под жизнения минимум. Ако този данък обхваща само способните да плащат неговия рандеман не би бил висок по различни принципи.

– Изключителността на специфичните данъци – независимо дали става дума за преобладаващи косвени данъци или допълващи ги преки данъци, данъчните форми, използвани в развиващите се страни, се предоставят от специфичните данъци. Прогресивно облагане почти не се среща.