Време на изпълнението

Време на изпълнението.Всяко задължение трябва да бъде изпълнено точно(чл.79 ), но точното изпълнение не означава само осъществяване на дължимия резултат, но още неговото своевременно изпълнение. А Дл. осъществява своевременно, ако престира на ПАДЕЖА. На падежа вземането е вече изискуемо.Кр. е не само в правото си да иска изпълнение, но то е вече поискано или се счита за поискано. Следователно падежа е онзи момент, който е определен за осъществяване на дължимия резултат.
Изискуемост. Определяне на времето за престиране.
Съгласно чл.69(1) задължението е изискуемо веднага с възникването му. Правилото следователно е, че щом се дължи без срок се дължи веднага. Това означава, че Кр. веднага може да иска изпълнение, а Дл.веднага може да пристъпи към изпълнение. Необходимо е обаче Кр. да покани Дл. да изпълни задължението си като му даде срок за това. Когато задължението е без определен срок Дл. не е длъжен да изпълни без получаване на покана.Поканата му обаче определя вече обвързващ го срок. До този момент Дл. не е в забава, а той изпада едва след като бъде поканен- чл.84 ЗЗД. Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Кр.може да иска изпълнението веднага, когато „задължението е без срок“.Това правило не може да намери приложение в случаите, когато изрично или мълчаливо е бил определен срок.
– За мълчаливо определен срок говорим, когато за обстоятелствата съдим, че е необходимо време за изпълнение на задължението.Тези о-ва могат да бъдат различни в зависимост от естеството на обл. о-е , от х-ра на задължението, предполагаемата воля на страните.Напр. ангажираните косачи през зимата съвсем естествено ще косят през пролетта и лятото. В такива хипотези мълчаливо установения срок е все неопределен.“Определен ден “ за престиране (84ал.2) не е фиксиран. За тази цел покана трябва да бъде отправена до Дл.
– За изрично определен срок говорим, когато ЮФ, който дава живот на съдържанието, определя и момента в който Кр. може да изиска осъществяването на дължимия резултат.
Може да е установено изпълнението да се иска на определен ден (посочен в календара или с оглед на определено сигурно събитие). Тогава казваме, че срокът е ОПРЕДЕЛЕН.
Страните могат да уговорят изпълнението да се осъществи на определен ден след настъпването на едно сигурно събитие. Тогава говорим за ОТНОСИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕН СРОК.
Моментът на изпълнение да бъде определен от една от страните по д-ра.В такъв случай говорим за НЕОПРЕДЕЛЕН СРОК.За него има две хипотези:
= Кр. изявление ще определи срока ;
= Дл. ще определи падежа на задължението.
Значение на срока.
клаузите, относно срока за изпълнение могат да имат различно значение.
1. От субективно отношение, значението може да бъде различно , в зависимост от това, в чий интерес е уговорен срокът:
а) съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнение, но че и длъжникът не може да изпълни, преди да е настъпил падежът на задължението. В този случай казваме, че срокът е установен в полза на двете страни и че задължението нито е изискуемо, нито е изпълняемо до настъпване на срока (чл.70 ал.1 и 2).
Чл. 70. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.
Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.
При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.
б) разпорежданията относно срока могат да означават още, че длъжникът не може да изпълнява преди срока. Тогава срокът е уговорен в полза на кредитора. Задължението не е изпълняемо преди срока, но е изискуемо (чл.70 ал.2)
в) съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнението до изтичането му, но и обратното – длъжникът не може да изпълни задължението си преди срока. Тогава срокът е установен в полза на длъжника.
– ако кредиторът предяви иск за вземането си преди да е настъпил срокът за изпълнение, искът трябва да бъде отхвърлен.
– ако длъжникът е изпълнил предсрочно, той не може да иска платеното обратно на това основание, защото не е платил нещо недължимо. Чл.70 ал.3 дава възможност на предсрочно платилия длъжник да приспадне лихвите от деня на плащането до края на срока, ако е предплатил тези лихви.
2. Обективно отношение. Съглашенията относно срока също могат да имат различно значение:
а) дължимият резултат може да бъде осъществен само на падежа и ако не бъде осъществен в този момент, налице е пълно неизпълнение и невъзможност за последващо изпълнение. В този случай боравим с т.нар. фикс-сделки.
б) нормално страните считат, че изпълнението е възможно и след падежа. Макар последващото изпълнение да не възможно, това изпълнение е все пак неточно по отношение на времето. То е забавено изпълнение и съставлява основание да се търсят от длъжника вредите, които са настъпили. Но то може да се превърне и в пълно неизпълнение ако кредиторът междувременно е загубил интерес от изпълнението – чл.79 ал.2 и чл.87(2).
Изгубване преимуществата на срока
Законът е установил оборима презумпция, че срокът е установен в полза на длъжника – чл.70(1). Длъжникът може да загуби това преимущество. В такъв случай изпълнението става веднага изискуемо. Облагите на срока се изгубват от длъжника – чл.71. Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
1. Когато длъжникът е станал неплатежоспособен. За да е такъв, трябва да се види в какво отношение се намират активът и пасивът му. Трябва да се провери дали той е изпаднал в невъзможност да посреща дълговете си.
2. Когато длъжникът със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения. Тук става дума например за особени обезпечения, които длъжникът е дал и сам е намалил – съборил е ипотекирания имот, заклал е заложения добитък. В тези случаи кредиторът може да иска изпълнение и преди срока, стига това намаление на обезпечението да се дължи на действие на дл.
3. Когато длъжникът не даде на кредитора обещаните обезпечения, напр. обещал е залог или поръчителство, но не дава нито едното нито другото. Вземането става изискуемо.
4. Съдебни отсрочки и разсрочки. Съдът при постановяване на решението, а в изключителни случаи и след това може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства – чл.191 ГПК-Съдът при постановяване на решението може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В изключителни случаи съдът може да реши това и след постановяване на решението. В този случай съдът призовава страните и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.Съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението само един път. Той не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.и чл. 348 ГПК.-  Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът – физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на държавния или частния съдебен изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, държавният или частният съдебен изпълнител спира изпълнението.
5. Мораториум. Срокът за осъществяване на една престация се отлага в случай на мораториум. Това са отсрочки, които се дават с нормативен акт по отношение на изпълнението на всички задължения, поради особено важни и непреодолими събития – война земетресение, природни бедствия.