Влог в публичен склад

1. Договор за влог в публичен склад – чл. 573-596 ТЗ. Това е договор, с които влогоприемателя приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и върне на влогодателя или на друго овластено от него лице.
1.1. Страните по договора са влогодател и влогоприемател. За влогоприемателя има изисквания в специални закони – той трябва да има качество публичен склад, като различните търговци се лицензират, за да извършват такава дейност, от различни органи. В някои случаи тези публични складове са под специален митнически режим – антрепозитни складове (територията на тези складове не се смята за територия на страната).
1.2. Договорът за публичен склад е двустранен, възмезден и формален договор. Търговският закон предвижда, че този договор трябва да се впише в складов регистър, който се води от влогоприемателя. ТЗ не е уредил значението на това вписване. Според Калайджиев то дава противопоставимост на 3-ти лица. Вписването се извършва по ред определен от министъра на правосъдието. В законът не е ясно казано, но е по-правилно да се приеме, че договорът е реален. В повечето случаи това е вид неправилен влог, тъй като трябва да се върнат вещи от същото количество и качество. Обикновено става дума за вещи които се сместват – жито нефт и др. Ако е уговорено договорът за публичен склад е правилен.
2. Действие на договора:
2.1. Задължения на влогоприемателя:
1) Да пази стоката с грижата на добрия търговец, като “пазене” означава да се извършват фактически и правни действия (вещите трябва да се пазят и срещу искове на 3ти лица).
2) Да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взима проби от нея, да предприема мерки за нейното подържане и т.н.
3) Когато в стоката настъпят забележителни изменения, които съставляват опасност за нейното подържане влогоприемателят е длъжен да уведоми лицето, лицето което ще я приеме или ако то не е ясно, влогодателя.
4) Да застрахова стоката на името и за сметка на влогодателя, по застрахователната цена обявена от него. С диспозативно правило са дадени 3 възможни риска, срещу които трябва да се застрахова стоката: пожар, наводнение и земетресение. Той няма това задължение ако стоката е вече застрахована. Ако влогодателят поиска застраховане срещу други рискове влогоприемателят е длъжен да го направи.
5) Да издаде складов запис по искане на влогодателя. Складовият запис се състои от 2 части: 1) заложен запис и 2) стоков запис. По искане на влогодателя и всеки легитимен получател на стоката влогоприемателят е длъжен да издаде отделен стоков запис за части от стоката срещу първоначалния. Последващите стокови записи трябва да носят датата на първоначалния. Влогоприемателят може да откаже да издаде стоков запис ако: 1) влогодателят не е платил възнаграждение или разноски; 2) при основателни причини – това е фактически въпрос.
6) Да върне вложената стока. Какво се връща зависи дали договорът е правилен или неправилен. Ако има фири те се приспадат до договорения или законоустановения размер.
Поставя се въпросът на кого трябва да се върне стоката –  на влогодателя. Ако е издаден складов запис (и 2те му части са заповедни ЦК) стоката трябва да се предаде на легитимираното лице – последният по непрекъснатата верига на джира държател. В този случай връщането на стоката се отбелязва върху складовия запис и легитимирания приносител. Стоката се връща там където е била пазена.
Възможно е да има спор и няколко лица да претендират цялата стока или части от нея. В такъв случай влогоприемателя има право след изтичане на срока на договора да продаде стока и да вложи сумата на името на легитимираните лица, които де решат спора си по съдебен ред.
Възможно е складовият запис да е разделен – стоковият запис материализира право да се получи стоката, заложния запис, материализира право на залог върху стоката. В такъв случай заложният кредитор има по-силни права и стоката трябва да му се предаде. За да може държателят на стоковия запис да получи стоката, той трябва да плати дълга. Законът обаче прави разграничение с оглед на времето – преди и след падежа. Ако плащането е след падежа държателят на стоковия запис трябва да заплати на заложния кредитор, а преди падежа трябва да се плати на влогоприемателя. Трябва да се плати и лихва ако е уговорена такава, лихвата се определя в стоковия регистър.
2.2. Влогоприемателят има и 1 право – на законен залог върху вложената стока, за удовлетворяване на вземането за възнаграждение. Законният залог има по-преден ред от залога на държателите на заложния запис. Принципът е, че винаги вземането за разноски и възнаграждение има привилегия пред останалите привилегировани вземания.
2.3. Задължения на влогодателя:
1) Да даде сведения, необходими за пазенето на стоката.
2) Да заплати възнаграждение – обикновено размерът и начинът на плащане е уговорен в договора, ако не е се прилага чл. 576, ал. 2: Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при връщане на стоката.
3. Прекратяване на договора.
3.1. Ако договорът е срочен той се прекратява с изтичането на срока.         3.2. Ако срокът не уговорен – 3 месеца след влагане на стоката.
3.3. Договорът може да се прекрати и преди срока от влогоприемателя при 3 алтернативни условия:
1) ако стоката е застрашена от повреждане;
2) ако тя може да повреди други стоки;
3) при други важни причини.
Влогоприемателят може да иска получаване на стоката от последния легитимиран приносител на стоковия или заложния запис, ако такива не са издадени от влогодателя. Ако стоката не бъде получена влогоприемателят има право да я продаде като уведоми писмено легитимираният получател или влогодателя. Понеже влогоприемателят има право на законен залог той има право да се удовлетвори извънсъдебно от получената сума. Остатъкът следва да се вложи в банка по сметка на легитимираният получател или влогодателя. Ако стоката е бързоразваляща се може да се продаде и без предупреждение.
4. Уредена е специална давност в чл. 586: (1) Искът за вреди срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност. Давностният срок започва да  тече от деня на връщане на вложената вещ. Когато вложената вещ не е върната, давностният срок започва да тече от деня, в който е следвало да бъде върната, а  при погиването й – от деня на узнаването. (2) Когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на вещта са причинени умишлено от влогоприемателя, давността е тригодишна.
5. Складов запис.
5.1. Складовият запис е ЦК на заповед, която се състои от 2 части: 1) стоков запис – цедула; и 2) заложен запис – варант. Цедулата материализира правото да се получи стоката, а варанта – заложно право върху стоката. Смисълът на варанта е, че влогодателят или последният титуляр може да полза стоката като залог, срещу който да получи кредит от 3то лице. Заложното право се материализира в заповедна ЦК, което улеснява прехвърлянето му. По принцип залогът не може да се прехвърля отделно от вземането, тъй като е акцесорен. Тези 2 части на складовия запис трябва да съдържат реквизити, посочени в чл. 577, ал. 2: Двете части на складовия запис трябва да съдържат: 1. посочване на публичния склад и поредния номер по складовия регистър; 2. име и адрес на влогодателя; 3. вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й;  4. срок за пазене на стоката; 5. заявление от влогоприемателя, че ще предаде стоката според уговореното; 6. действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката; 7. данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия; 8. дължимото възнаграждение и неплатените разноски до издаването на записа; 9. размера на фирите, освен ако стоката е била приета по брой; 10. място и дата на издаването на записа; 11. подпис на влогодателя и влогоприемателя.
5.2. Възможно е 2те части на складовия запис да се прехвърлят заедно, което означава, че влогодателят може да прехвърли на 3то лице правото да получи стоката. Смисълът от издаването на ЦК е, че стоката стои на едно място, а се прехвърля само ЦК – това създава бързина и улеснява оборота. Възможно е варанта и цедулата да се разделят – това става, като се учреди заложно право върху стоката. Влогодателят или последният собственик на стоката може да я използва като залог за получаване на кредит. За да се учреди залогът е достатъчно да се джироса варанта. Има обаче особености около това джиро и действията,  с които се извършва:
1) Първото джиро, с което складовият запис се разделя трябва да съдържа следните реквизити: 1) размер на обезпечения заем; 2) лихва; 3) падеж; 4) име и адрес на кредитора по първото джиро на заложния запис. Независимо дали 2те части са заедно или поотделно джирото трябва да е датирано, за да се знае, в кой момент кой какви права притежава. Освен това самият залог трябва да се впише в складовия регистър. Това вписване е необходимо, за да се противопостави залога на джирантите по стоковия запис. Първият джиратар по заложния запис трябва да поиска вписването на тези данни в складовия регистър. Той може да поиска и данните вписани върху първото джира да се впишат и в стоковия запис. Това е необходимо, защото при последващото джиро вземането се прехвърля както е вписано в складовия регистър.
2) На падежа на обезпеченото със заложен запис вземане, заложният запис се предявява от последния джиратар по него. Предявяването трябва да се направи на длъжника по заложния запис – първият джирант, при които складовият запис се е разделил, тъй като той е получил кредита. Ако той е неизвестен предявяването се  прави влогодателя. Предявяването се извършва в публичния склад. Предявяването е само за плащане. При неплащане трябва да се извърши протест срещу първият джирант, ако той е неизвестен срещу влогодателя.
3) Извършването на протеста е предпоставка за заложния кредитор да възникнат следните права:
а. да продаде стоката и да се удовлетвори от цената, но това не е сигурно, че ще стане защото влогоприемателят има привилегия пред него.
б. ако сумата не е достатъчна заложният джиратар има регресни права до пълният размер на сумата срещу джирантите по заложния запис и срещу джирантите по стоковия запис след разделянето, т.е. към онези държатели на стоковия запис, на които залогът е противопоставим. Всички длъжници по стоковия и заложния запис отговарят солидарно. С цел по-бързо уреждане на отношенията законът предвижда, че ако заложният кредитор не извърши протеста в срок или не продаде стоката в 20 дневен срок от протеста губи правата си против джирантите по заложния запис. В тази хипотеза му остава регреса срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.
Ако джирант по заложния запис плати той има регресно вземане срещу длъжника, предходните джиранти по заложния запис и към онези джиранти по стоковия запис, на които залогът е противопоставим. Ако джирант по стоковия запис плати, той има регрес само срещу предходните джиранти по стоковия запис и срещу длъжника. Искът срещу джирантите се погасява в 6месечен срок, а срещу длъжника в 3годишен.
5.3. Складовият запис може да се обезсилва по реда за обезсилване на заповедна ЦК – чл. 456 и сл. ГПК. Притежателят му може да иска от влогоприемателя издаване на дубликат.