Владение и държане.Същност

Лицето което фактически упражнява съдържанието на едно вещно право наричаме владелец. При владението не се поставя въпроса за субективни права, то е факт, фактическо отношение на хората по повод на вещите. Съгласно чл.68 от ЗС  Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. От тази разпроедба можем да изведем два признака на владението:
– обективен признак, това е упражняването на фактическата власт в/у вещ, корпусът на владението. При пълно владение владелецът ще упражнява всички правомощия на собственика, ще си служи с вещта, ще прибира плодовете й,а също така може и да се разпорежда с нея. Ако упражнява ограничено вещтно право и неговата фактическа власт ще е ограничена.
– субективен признак на владението това е намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта като своя, т.е. той смята или иска да стане собственик на друго вещно право.Намерението е факт от душевния мир на човека, затова и чл.69 от ЗС презумпира: Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция е оборима, тя трябва да се обори от даинтересованите лица, като докажат, че владелецът е придобил фактическата власт на правно основание, което изключва възможността той да я държи като своя. Например договор за заем.
За да има владение трябва да са налице идвата признака. Владението притежава и редица други признаци:
Владението трябва да е постоянно, което не означава владелецът да не напуска имота , а да изразява трайна воля да държи вещта за себе си, като се противопоставя и търси защита с/у всеки който иска да установи фактическа власт в/у завладяната вещт. Затова владението се прекъсва, ако друго лице установи фактическа власт или ако владелецът изостави владението.
Владението трябва да е непрекъснато. То се прекъсва с изгубването му в продължение на шест месеца. С оглед на придобиването на право на собственост в/у недвижим имот по давност, то се придобива непрекъснато владение в продължение на 10г., ако владението е непрекъснато в продължение на 5г. Владелческата защита с/у всяко нарушение на владението също изисква то да е продължило непрекъснато повече от 6м.;
Владението трябва да е несъмнено. Съмнително е владението, когато не могат да се осъществят неговите съществени принципи, т.е. корпусът и намерението. Този признак е излишен защото, ако липсва фактическа власт или намерение владение изобщо няма.
Владението трябва да е спокойно, т.е. да не е установено по насилствен начин.
Владението трябва да е явно, т.е. ако не е установено по скрит начин когато всеки вкл. и предишният владелец може да разбере, че се упражнява фактическа власт с намерение да се свои вещта. Въобще установеното по скрит начин владение няма действие спрямо предишния владелец, то е опорочено. Едва когато стане явно ще породи някакви действия.
Държание. Упражняване на фактическа власт в/у вещ, която лицето не държи като своя. Общото м/у владение и държание е че и при двете действиясе упражнява фактическа власт в/у вещ. Разликата е само в намерението, тъй като държателят няма намерение да свои вещта. Той държи вещта за другиго – за  владелеца или за собственика.Държателиса например наемателят ,заемателят, превозвачът и др. те упражняват фактическата власт на правно основание- на основание договор, а при владението фактическата власт не се упражнява на правно основание.