Висока класика(450—410 г, пр. н. е.)

Този период от половин столетие е златният век не само на гръцката скулптура, но и на архитектурата, вазописа, поезията и драмата. В подем е целият обществен живот, в който демокрацията е удържала пълна победа над аристокрацията. Изкуството на гръцката класика дава насока на цялото световно изкуство.

Културен център на Гърция по това време е Атина, чиято икономическа мощ се гради на задморската търговия и развитието на занаятите. Там е на власт робовладелската демокрация за разлика от другия град-държава Спарта, където управлява робовладелската аристокра­ция. Съперничеството между тези две държави е голямо. В изкуството обаче Спарта не съз­дава нищо. Гръцката класика се ражда и се развива в Атина, в Северен Пелопонес, в островите на Егейско море, Сицилия и Южна Италия. Това е времето на Перикъл, което според Маркс е период на най-висшия разцвет на Гърция и тон продължава около четири десетилетия – от 450 до 410 г. пр. н. е. По това време се създават велики произведения, които по монументалност, красота и хармония на човешките форми, по покритие между съдържание и форма, по жизненост и непринудена красота остават ненадминати. Това е изкуство, създадено за човека, н той е неговият вдъхновител. Философията е в своя разцвет. Полагат се основите на матерна -листичната философия – стихийният материализъм на Хераклит. Демокрит създава учението за строежа на материята от най-малките съставки – атомите и изразява съмнение в съще­ствуването на боговете. Начело на държаната стои мъдрият Перикъл, конто полага големи грижн за развитието на архитектурата, скулптурата и живописта, на поезията и драмата.

Особено висок разцвет настъпва в архитектурата и в скулптурата, свързани неразделно. Прекрасните архитектурни творения се покриват с красивите образи на богове и богини, с атлетическите фигури на воини и победители. Този синтез между архитектура и скулптура, който датира от дълбока древност и продължава векове след това, намира в гръцката класика своя най-висш художествен израз.

Имената двама майстори в скулптурата, за чиито творения се знае или от писмени паметници, или от направени копия (защото оригинали не са достигнал и до нае), остават в исторннтана гръцкото изкуство като имена на велики творци – Калимас и Поликлет. Те са основоположниците на класическата скулптура н учители на много свои последователи, между които и Фидий.  За Калимас се знае, че бил майстор на статуи на богове. За една от тях – «Аполон», бронзова, висока 13 м сведения се черпят от монети, на които тя била изобразена. Тези монети са намерени в Агюлония Понтийска – сегашния Созопол. Съдбата на това твоние обаче, както и на много други, е неизвестна. Знае се, че в 72 г. пр. н. е. римският полково-дец Лукул пренесъл статуята в Рим и дали тя е претопена за бронз или е красяла Рим остава неизвестно.

Произведенията на Поликлет също са стигнали до нас в копия, които не могат да се покрият с оригинала. Поликлет живее и твори през втората половина на V век пр. н. е. В не­говото творчество, както и в творчеството на Мирон, основен сюжет е образът на атлета, по­бедителя, хармонично развития физически и духовно младеж, стигнал зрелостта на своята физическа красота. Моделите си намира всред олимпийските състезатели и атлети, но в стре­межа си да създаде съвършена красота той търси аритметични и геометрични съотношения меж­ду отделни части на тялото и установява зависимостите между тях и цялото тяло. Като резул­тат от тези търсения Поликлет написва труда си  «Канон», който не е достигнал до нас. В основата на пропорциите в човешкото тяло той поставял квадрата, в който помествал изпра­вената човешка фигура, разперила ръце хоризонтално встрани. (До тези геометрични по­строения идва през XV век и Леонардо, който вписва и окръжност в квадрата.) В анатомичния строеж на тялото Поликлет подчертава ясно мускулите на гърдите, прави леко изпъкнали мускулите на корема и гръдния кош, а краката моделира по-спокойно. Бронзът, от който от­ливали статуите на Поликлет и по който светлината създава сложни съчетания от светлини и сенки, спомагал за усилване на впечатлението от моделировката.

Статуите на Поликлет се отличават от статуите на Мирон по спокойната уравновесеност: леко е раздвижен кракът, на който пада центърът на тежестта, а другият всеки миг е готов да се вдигне и отмести, (При Мирон преобладават движението и напрежението.) Поликлетовите герои са духовно силни, стигнали до вътрешно равновесие и съзнание за своята физическа и морална сила. Те още повече се отличават от архаичните а п о л о н а, при които душевният мнр остава неизяснен и неизразен.

Едни от най-прочутите статуи на Поликлет, стигнали до нас в римски копия,са «Дори-фор» (което означава копиеносец) и «Диадумен» (момък, който си превързва раната на главата). И двете фигури са застанали в типичната за Поликлстовия стил стойка левият крак е леко присвит в коляното, което е на по-ниско ниво от коляното на десния крак, а дясното рамо е малко по-ниско от лявото. Главата и в двете статуи е леко наведена и обърната надясно. На него се приписва и статуята на Хера, която той изковава от злато и слонова кост. Тя се появява като изключение в неговото творчество, което изцяло е от бронз.

По пътя, очертан от творчеството на Мирон и Поликлет, тръгват техни последователи, чиито имена остават да блестят в съзвездието на класиците на гръцкото изкуство. Връхна точка на този разцвет е издигането наПартенона на Атинския акропол по инициатива на Перикъл. Строежът започва през 447 г. и завършва през 438 г. пр. н. е. Архитекти са Иктин и Каликрат, я главен ръководител на цялата работа гениалният скулптор Фидцй. Партенонът е неповторимо творение на архитектурата и скулптурата. Скулптурните релефи, които покриват стените на Партенона, заемат обща дължина от 333 м. Фидий украсява със скулптура не само двата фронтона, широки по 28 м, и метопите 92 на брой, но м вът-решиите стени на храма с един фриз, дълъг 160 м. Партенонът е архитектурно тво­рение с най-много скулптурна украса.

Животът на Фидий, който бил ръководител на целия художествен живот на Атина и близък приятел и сътрудник на Перикъл, остава за нас почти неизвестен. Със своето изклю­чително дарование той оказал влияние върху творчеството на много свои съвременници. Ученик бил на скулптора Егнас, а според други източници – на Агелад. Той учил антична живопис. От неговите скулптури, правени преди Партенона, не е запазено нито. За този пе­риод от неговото творчество се знае от писмени източници п предания на неговите съвре­менници. Според тях Фидий създал много статуи на богове, между които и огромната по раз­мери статуя наЗевс Олимпийски, седнал на трон спокойно, изпълнен със съзнанието за своето величие, едновременно строг и добър, с внушителна брада и дълга коса. За това творение на Фндий има описания у древните автори, а представа за самата статуя може да се добие от образите й върху монети. Зевс на Фидий не въздействувал като религиозно изобра­жение, а предимно като художествено произведение. Геният на Фидий създава образ, събрал в себе си всички положителни качества на бог, който може да наказва хората. Пиедесталът и тронът на Зевс били украсени с релефи, а самият Зевс държал в едната си ръка победа.

От описания се знае и за други творби на Фидий – за неговата голяма бронзова статуя на Атина Промахос (бранителка) с шлем на главата и с щит в лявата ръка, поставена между Партенона и Ерехтейона. Заедно с пиедестала тя била висока 9 м. Други статуи на Атина – Атина Лемноска, Атина Арейя(от позлатено дърво и мрамор) – също се приписват на Фидий, но нито оригинали, нито копия са дошли до нас. За голямата 12-метрова статуя на Атина Партенос може да се добие макар и не­пълна представа от малките римски повторения на това творение на Фидий. Атина е с шлем на главата, облечена е в дълга, падаща на дипли дреха, препасана на кръста, и държи шит в ръка, по който Фидий бил изобразил различни сцени, между другото и себе си като застарял човек.

Но всички копия от не поддаващото се на наподобяваме гениално творчество на Фидий, както и писмените описания на негови произведения не могат да Дадат вярна представа за този изключителен творец. Това, което подсказва характера на неговото изкуство и се смята за венец на многобройните му творчески прояви, е скулптурната украса на двата фронтона на Партенона, както н останалата скулптура върху метопите, правени по негови проекти. Пред­полага се, че част от тази украса – борбата на лапитите и кентаврите, е дело на Фиднй. Два от релефите, запазени в Британския музей в Лондон, подчертават гения на Фидий. В еди­ния релеф победител е кентавърът, който държи лъвска кожа в ръката си, а лапитът е легнал под полуизправеното тяло на кентавъра, сразен от своя противник. В другия релеф лапитът е победител, уловил кентавъра за косата. Мускулите на неговото младо, хармонично развито тяло са опънати като струни на лютна. Зад гърба на победилия атинянин и кентавъра е прострян наднплен плащ, чиито гънки с ритъма си създават фон на тази напрегната сцена.

Най-великото творение на Фидий остават двата фронтона, чиято скулптура той сам създава: на източния фронтон – раждането на Атина от черепа на Зевс, а на западния – спо­рът между Атина и Посейдон за това, кой да владее Атика. От общо 40 статуи, които изпълвали двата фронтона, до нас са стигнали само десет. Тяхното състояние говори за страшните пора­жения, които вековете и хората са нанесли на това неизмеримо богатство на човешката кул­тура. Въпреки всичко тези изпочупени фигури на хора и богове живеят и вълнуват зрителя. Фидий е създал общество от пълноценни човешки създания, превърнати от фантазията и ръ­ката на човек в божества, въплътили неговия идеал за красота. Разликата в композицията на тези фронтони в сравнение с фронтоните от миналото е много голяма. Само три десетилетия след създаването на олимпийските фронтони настъпва нова ера – композицион­ната скованост и строгата симетрия отстъпват място на свободната подредба. Централната фигура на фронтона не е една, а стават две. Останалите фигури са свързани помежду си чрез свободните движения и ритъма на линиите, чрез красотата и богатството на вътрешния живот, отразен върху лицата им. Представен е сбор от богове, конто участвуват в човешките дела, а и самите те не са лишени от присъщите на човека изживявания. И това ги прави човечни, близки. Те нямат нито непристъпната студенина на египетските, нито жестокостта на месопо-тамските божества, които обитават пълните с полумрак и хлад каменни светилища. Древно­гръцките богове са при своите създатели – хората.

За подреждането на фигурите в източния фронтон се съди по рисунките на един фламанд­ски живописец от XVII век (1674). Според тези рисунки в средата на източния фронтон бил Зевс, а до него Хермес и току-що родилата се Атина. От двете страни били наредени богове и богини: богът на слънцето Хелиос излиза от морето със своята колесница, а в десния ъгъл (за уравновесяване на левия) била изобразена богинята на нощта, която при появяването на Хелиос се прибира с колесницата си. От този каменен свят е запазена най-добре, почти цяла, статуята на Кетал или на Тезей, полегнал и опрял се на левия си ла­кът. Всеки миг фигурата може да се раздвижи, да стане и да проговори. Много жнвот е събран в тези мраморни форми, подчинени на закона на съвършените пропорции. Близо до тази фигура се намира групата на три богини – Деметра, богиня на земеделието и плодородието, нейната дъщеря Кора и приближаващата се към тях Ирис, изпратена от боговете да им извести раждането на Атина. Съответно на тази група от дясната част на фронтона е имало друга от три седнали богини. И в двете групи, въпреки чеса много повре­дени – без глави, личи гениалното майсторство. Дрехите, които покриват телата, падат сво­бодно н образуват непринудени гънки, очертаващи красивите форми. Умозрително търсене на ритъм тук няма.

От скулптурата на западния фронтон е запазено малко и в много повреден вид. Това са по-скоро откъси от творби. По-добре оцелял от разрухата на времето е един пол улегнал бог, без глава и със счупени ръце и крака. Композицията от западния фронтон пред­ставлява спорът на Атина и Посейдон кой да владее Атика. В мита се разказва, че Посейдон създал коня, но Атина създала маслиненото Дърво, което останало основният източник на доходи за населението на Атика, н Атина спечелила правото да владее Атика.

От фронтонната скулптура на Партенона е запазена и една глава на някоя от богините, известна засега под името Л а б о р д, която се намира в Лувъра. Тя с прекрасен  пиедестал, висок 9 м. Статуята се намира в Музея в Олимпия, но главата липсва, а от ръцете са останали части. Въпреки тези повреди красотата на младото женско тяло, об­вито от тънка материя, която подчертава формите и се развява от вятъра, пленява зрителя. Победата слиза от небето при хората н този летеж е предаден от майстора. Тя докосва земята с пръстите на левия си крак. Докосването е леко, пълно с грация. Лявата гръд е оголена, раз­криваща моминска хубост, без да стига до еротизъм.

Към тозн вид творения на гръцката скулптура се отнасят и «Кариатидите на Ерехтейона». Ерехтейонът, завършен през 407 г. пр. н. е., и днес още буди възхищението на по­сетителя със своята красота. Той се намира в северната част на Акропола. Теренът откъм южната страна на храма с по-висок и там архитектът построява прекрасен портик, в който вместо колони поставя кариатиди. Кариатидите са фигури на млади жени в спокойни пози, леко присвили в коляното единия си крак, останал оголен (другият е покрит от драперията на дрехата). Красота лъха от тези млади, здрави тела. Те са шест. Тежестта на архитрава не се усеща. Те я носят леко и не чакат отмяна – сериозни и вглъбени, с пълно съзнание за за­дачата, която им е поставена. Всяко тяхно движение би разрушило красотата на този велико­лепен паметник на гръцката архитектура.