Брачен процес

Брачен процес (чл. 256-270) – особености:
(Тук разглеждаме исковия брачен процес – при него има спор. Разводът по взаимно съгласие е охранително производство – няма спор.)
1. Кои са брачните дела (искове)? – чл.258:
а)  искове за развод;
б)  искове за унищожаване па брака;
в)  искове за установяване съществуването или несъществуването на брак между страните;
Първите два иска са конститутивни, а третият – установнтелен.
Споровете, предмет на брачни искове, не могат да се разрешават инцидентно по повод на възражения срещу други искове, а само по повод на предявен брачен иск,
2.  Легитимацията на страните е ограничена – от единия срещу другия съпруг. Само при бигамия може от прокурора н от съпруга но първия брак.
Искът от трето лице за съществуването на брак не е брачен иск, не се прилага тази уредба.
Специална процесуална дееспособност по брачните искове имат непълнолетните и ограничено дееспособните – лично водят делата, не се нуждаят от попечител.
3.  Подведомственост на българските съдилища при смесени бракове, когато единият съпруг е български гражданин; и между чужди граждани, когато единият живее в България (чл.7 ал.З и 4).
Подсъдност – районния съд по местожителството на ответника (общото нравило). Договорна подсъдност е недопустима. 4. Особености във връзка с производството:
а)  Първото заседание е помирително (чл.259 ал.1 и 2). По функция това заседание се различава от първото заседание в общия исков процес, което е подготвително.
Помирителното заседание се провежда при закрити врати. В него е недопустимо да се изяснява фактическата страна и да се правят доказателствени искания. Целта му е да се осуети обществено неоправданият развод. В помирителното заседание съпругът-ищец трябва да се яви лично, иначе делото се прекратява.
Ако се постигне помирение, то има значението на отказ от иска (нов иск за развод може само въз основа на факти, възникнали след помирението).
Ако не се постигне помирение, производството продължава.
б)    процесуална   консумция   –   принцип   за   еднократност   и изчерпателност на брачния процес.
Основание на иска за развод не е дълбокото и непоправимо разстройство – това е правна квалификация за опр. факти. Всеки един от течи факти е основание ча отделен иск за развод.
Във висящия брачен процес съпругът-ищец с исковата молба или до приключване на УС, а ответникът с насрещния брачен иск са длъжни да изтъкнат всички известни им факти за разстройството на брака. Тъй като всеки факт е отделно основание – има съединяване на искове с един петитум, но различни основания.
Санкцията е: непосочените основания (факти), които са настъпили до приключване на УС и са били известни на съпрузите, не могат да послужат като основание за последващ иск за развод. Тази санкция се прилага при отхвърляне на иска. Пс консумция по чл.260 ал. 1 е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка.
в)  широко допустимо е обективното съединяване на искове:
–  Насрещен иск може да се предяви до края на УС.
– Могат да се съединяват не само брачни искове от един и същ вид, но и различни по вид брачни искове (напр. за развод + за унищожаване на брака). Това съединяване ще бъде евентуално.
–  Наред с брачните искове в брачния процес задължително се
съединяват и някои небрачни искове – чл.260 ал.2 (за родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име).
г) Привременни мерки – чл.261 – съдът може да ги постанови при висят процес за развод или унищожаване на брака (за установяване -не!). Те се отнасят до жилището, издръжката па съпругата, родителските нрава и издръжката на децата. Ползват се с ИС, но не и със СПН, защото тези въпроси се решават окончателно със съдебното решение. Определението подлежи па обжалване по общия ред.
Л) С Р за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройство на брака, освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина па съпрузите
(чл.99ал.2СК)
е) По брачни дела процесуалното правоприемство е недопустимо поради личния характер на отношенията. При смърт на съпруг делото се
прекратява.
Чл.267: Когато съпрутът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото; същото важи и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен. Това е особен случай на изменение на иска – от брачен тон се превръща в установнтелен – дали наследодателят е имал право да прекрати или унищожи брака. Целта е да се лиши преживелият съпруг от качеството наследник.
5. Особености във връзка с обжалването – чл.265: решението за развод влиза в сила макар и да е обжалвано само в частта му относно вината.
Брачните искове не подлежат на отмяна по чл. 231 (чл.231 ал.2).
6.  Последици – СПН важи спрямо всички.
7. Разноски – чл. 270 – виновния (или недобросъвестен); ако няма такъв или и двамата са – както са ги направили;
II. Съдебна делба (СД) (чл.278-293а) 1. Обща характеристика
а) СД е особено исково конститутнвно производство, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативното право на делба
(ПД).
б)  Особеностите на СД произтичат от особения и предмет. Предмет на СД е правото на делба (ПД) – то е потестативно право,
елемент на всяка съсобственост, независимо от произхода и. То принадлежи на всеки съсобственик, независимо от дела му. Не се погасява
но давност.
ПД е право, по силата на което носителят му с едностранно волеизявление по реда на това производство, независимо от волята на останалите съсобственици, може да предизвика прекратяване на съсобствеността спрямо всички.
в) Производството е конститутивно, защото правото е потестатпвио.
г) Производството е двуфазово: в първата фаза се установява ПД (фаза по допускане па СД), а във втората фаза съдебно признатото ПД се
осъществява.
д)  Страни в СД трябва да бъдат всички настоящи участници в имуществената общност, предмет на СД. Другарството е задължително и ако някой от съсобствениците не участва, СД е недействителна (чл.75
ал.2 ЗН). Съдът следи служебно.
е)  Всеки от съсобствениците има двойно правно качество по делото, независимо от формалната роля, която заема; т.е. всеки за своята част е ищец, а за частите на другите – ответник. Това се отразява върху отговорността за разноските – съответно па дела.
ж)  Съсобствеността може да има различен произход: наследяване; прекратяване па СИО; съвместно купуване или др. сделка. Ето защо СД може да се окаже обусловена от различим по естество правоотношения (произход, брак, осиновяване, облиг. от и др). Тези ПО могат да бъдат спорни – имуществената общност е спорна. Законът дава възможност такива преюдициалпи въпроси, когато са подсъдни на делбения съд, да бъдат предявени п решени в делбеното производство, което по този начин се усложнява н разширява по предмет. Има две групи преюдициални въпроси:
– тези, които са подсъдни на делбения съд, могат да бъдат предявени чрез инцидентни установителни или конститутивни искове, които се съединяват с иска за СД. Съдът ще се произнесе по тях с Р – със СПН;
–  когато не са подсъдни на районния съд (напр. над 10 хил. лв. или за произход) – те не могат да се предявят с иск, а с възражение и съдът ще се произнесе по тях в мотивите – без СПН.
з)  Производството може да има и други усложнения:
–  съделителите могат с осъдителни искове да предявят взаимни иритезания, произтичащи от съсобствеността (напр. за добиви, подобрения и др.)
–  Когато съсобственият имот е неподеляем и е жилище, което е било СИО, прекратена със смъртта  па единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители е други имоти или с пари  (чл.288 – има и други правила).
е) Подсъдност – районния съд, независимо от цената. 2. Фаза по допускане на СД.
а)  Започва с писмена молба (по общите изисквания), към която се прилагат  различни документи   в зависимост  от  характера   на съсобствеността, (напр. за наследство – удостоверение за смъртта на наследодателя и за това кон са неговите наследници).
б) В първото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял или принадлежността на някои от имотите към имущ. общност (чл.279). Това са трите въпроса, по които във втората фаза не може да се спори, защото се решават със СПН с Р за допускане на делбата.
Споровете могат да се отнасят до всякакви преюдициални правоотношения (примерно, неизчерпателно изброяване – чл.281). Могат да се повдигнат до допускането на делбата (след първото заседание – с отг. но чл.65 за закъснялото оспорване). Възможностите на съда са различни в зависимост от това дали споровете са му подсъдни (вж по-горе т. 1.7.)
Няма ограничения за доказателствата
в.Първата фазза завършва с Р, което се получава със СПН по 3 въпроса
–  между кои лица,
–  произтичащи от договори за заем, за наем, за влог;
–   произтичащи от договори за  изработка и за извършване на определена работа с цепи до ]()()() ли.
–  чл издръжка;
–  за упражняване на родителски права  при разногласия между съпрузите;
–  владелчески и за граници;
–  за ограничаване или лишаване от родителски права (чл.74, 75 СК);
–  по искове по чл. 252, 254 и 255 (при спиране на изпълнението);
– по чл. 19 от Закона за гражданската регистрации (за промяна на име);
– по искове за защита срещу незаконно уволнение (344,ал. 1, т. 1,2,3 КТ);
–  по искове за парични вземания по ТПО;
–  по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско право.
Не се допуска бързо производство при обективно съединяване на искове (с изключение на тези за защита срещу уволнение) и изменение на иска по чл. 116..
2. Производство
Започва по искане па ищеца. В деня на постъпване на ИМ съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който е длъжен да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в 7-дневен срок (този отговор замества първото заседание).
В 5-дневен срок след изтичане на срока за отговор съдът в закрито заседание се произнася по допускане на доказателствата и насрочва делото за след 15 дни. Не се спазва 7-диевиият срок за призоваване по чл. 41 ал., както и 5-дневният срок за представяне на заключението на вещото лице по чл. 157 ал.1 (значи може и в последния момент да се извърши).
Съдът обявява решението с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
По искане на ответника съдът може да постанови преминаване към общия ред, ако е налице фактическа или правна сложност или ако събирането или проверката на доказателствата изискват продължително време.Прави го с определение, което подлежи на обжалване.
Субсидиарно се прилагат правилата на общото исково производство.
При обжалване на решението горната инстанция трябва да реши спора в едномесечен срок.
IV. Бързо производство за защита па нарушено владение
(чл. 126ж-126и)
Легитимирано лице – владелецът на недвижим имот.
Как – чрез молба за възстановяване на владението по административен ред.
Компетентен е районният съд (по местонахождение на имота).
Предпоставки – владелецът е лишен по насилствен или скрит начин от владението си, или допуснатият в имота ползвател отказва след покана да го напусне;
Преклузивен срок – 1 месец от отнемане на владението или от връчването на поканата.
Районният съд в 7-дневен срок проверява данните в молбата, като взема предвид и обясненията на извършителя. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, той издава заповед за възстановяване на владението, която подлежи на незабавно изпълнение относно кои имоти и при какви дялове трябва да се извърши СД
Тези 3 въпроса не се пререшават (чл.279).
Когато съдът  е решил подсъдни нему преюдициални спорове, предявени  с искове, по тях също има СПН.
3.Фаза по извършване на СД
а) Това е своеобразно изпълнение на Р от първата фаза.
б) Освен това втората фаза на СД може да бъде използвана и за да се разрешат споровете между съделителите по т.нар. „сметки помежду им“ (чл.286). Чрез предявяване на тия спорове се идва до обективно съединяване с иска за СД на осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод на имущ.. общност, (напр. добиви, подобрения). За да се съединят исковете, те трябва да бъдат предявени  най-късно в първото заседание след допускане на СД. (иначе –
с иск вън от СД).
в) Едновременно със споровете по сметки във втората фаза съдът започва Пс действия, целящи да се осъществи ИД. Това може да стане:
чрез образуване на дялове и разпределянето им като обекти на изключителна собственост на съотв. съделител;
Дяловете се образуват, като съдът изготвя проект за разделителен протокол въз основа на заключение на вещо лице. Този проект се предявява от съда в съдебно заседание, за да направят страните своите възражения. След като ги изслуша, съдът изготвя окончателния разделителен протокол п го обявява. От този момент той не може да го
изменя.
След това се пристъпва към разпределяне на така образуваните дялове между съделителнте. Това може да стане и в самия разделителен протокол ( когато дяловете не са равни). Когато е удобно, може да се тегли жребий. След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила раздел, протокол (когато той определя носителите на дяловете) настъпват вещноправните последици на СД. В полза на отделните съделители възниква изключително право на собственост върху имотите, включени в техните дялове. В това се състои конститутивният ефект на СД, който се прибавя към СПН, с която е установено ПД.
• когато включеният в делбената маса имот е неделим реално и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан; страните в делбата могат да наддават. – до публична продан може да не се стигне, когато неподеляемият имот е жилище и е налице някоя от двете хипотези по чл. 288, ал.2 и 3: първа хипотеза – жилището е било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права но отношение на децата от брака, няма собствено жилище – съдът по негово искане може да го постави в дял на него.
втора хипотеза: жилище, в което един от съделителите е живял и не притежава друго – също по негово искане може да да му се постави в дял.