Арбитражно производство (АП)

Диспозитивното начало важи с по-голяма сила, отколкото в съдебния процес – тон е конвенционален процес.
Принципите за равенство и участие на страните важат и имат повелителен характер – те са предел на договорната свобода. Устността и непосредствеността важат. Участието на прокурор е недопустимо. Публичността е недопустима.
АП започва в деня, когато ответникът получи искането за арбитраж, отправено от ищеца, освен ако страните са уговорили друго. Това е важно, защото от този ден се прекъсва погас. давност.
АП се развива съобразно с уговорената процедура. По неуговорените от страните въпроси се прилагат диспозитивните правила на ЗМТА, а по неуредените от тях вьпроси съдът преценява. ГПК не се прилага субсидиарно!
Разглеждането става в заседание, освен ако страните се съгласят спорът да бъде решен само въз основа на писмени доказателства, без те да се явяват. Страните трябва да бъдат уведомени.
Доказването е сходно с това в съдебния процес. Особеното е, че са допустими доказателствени договори. Когато е необходимо, държавният сьд трябва да съдейства за събиране па доказателства.