Антропогенни туристически ресурси на Коста Рика .

Първите впечатления за Коста Рика чужденецът добива още на международното летище „Хуан Сантамария” недалеч от Алахуела . Този град , както и столицата Сан Хосе и градовете Картаго и Ередиа са четирите перли на Централната долина на страната , разположени съвсем близо една до друга .

Населението на Коста Рика е предимно от костариканци – 80% / бели преселници най-вече от Северна Испания /, и по 10% метиси и мулати . Преселниците от Ямайка не надвишават 4,5%, а индианците са само 0,6%. Подчертано преобладава бялото население , което не е характерно за никоя друга централноамериканска страна .

Коста Рика е един живописен свят на вулканични образувания , кафеени , бананови и какаови плантации , гъсти гори с вечнозелена растителност и стръмни склонове , по които добре поддържани шосета се спускат в удобни серпентини . Напускайки централната плодородна равнина туристите навлизат в планинската верига на Кордилерите , и по-точно Кордилера де Таламанка с най-висок връх Чирипо Гранде / 3820м /. Съвсем близо до столицата Сан Хосе е и действащият вулкан Ирасу / 3432м /. Вулканът е известен с мощни изригвания , изхвърлящи пара , пепел , лава и камъни . На върха му има четири кратера , главният от които , наречен „лунен”, е с диаметър 1050м. Недалеч от гърлото на вулкана е направена площадка за туристите .

Преди да навлезе в омайния свят на Коста Рика , край чистите лагуни на Карибско море и Тихия океан , в древната земя на полуостров Никойа , в необятните вечнозелени гори , простиращи се по източното подножие на Кордилерите , е необходимо туристът бегло да се запознае с историята на тази земя , превърнала се през последните десетилетия в една от най-стабилните държави в Латинска Америка .

Има много доказателства , че на територията на Централна Америка е имало човешко присъствие още 40хил.г.пр.н.е. В периода от 1000г.пр.н.е. до 1500г. , нахлуващи от север , в тесния провлак на Централна Америка се заселват червенокожи , предимно от малки племенни групи , които испанците познават само по името на техните вождове . Към източното крайбрежие на страната , къде то за пръв път стъпват испанците , най-често срещаните индианци били карибите . Най-силно влияние от съседни цивилизации е останало в северозападната земя на полуостров Никойа . Особено силно тук е влиянието на олмекската култура , пряко свързана на север със земите на Мексико и на юг – на Еквадор . Доказателство за това са великолепните обредни керамични съдове , които и досега са образци на съвременната народна керамика в Коста Рика .

Първият европеец , който стъпва в Коста Рика , е Христофор Колумб . На 8 септември 1502г. , при четвъртото си пътешествие до Новия свят , корабите му пускат котва на малкото островче Увита , срещу сегашното главно костариканско пристанище на Карибско море – Лимон . Още същия ден на испанските кораби пристигат местните индиански вождове с огърлия от златни огледалца . Това разпалва надеждата и жаждата за богати златни находища в душите на испанските мореплаватели . Именно Колумб нарича новооткритата земя Богатия бряг – Коста Рика . Цялата територия Колумб нарича Верагуа и бърза да помоли испанския крал да го признае за херцог на Верагуа . Признанието идва 44 години по-късно , и то за внука на Христофор Колумб , който е удостоен с тази титла .

През това време Коста Рика се оказва невероятно бедна страна . Мълвата за богати златни находища „на юг”, разпространявана от индианците , не е била потвърдена . Това превръща страната в продължение на 150г. в почти забравена от завоевателите колония . Едва през 1670г. започва разработване на какаови плантации по източното крайбрежие и се получават първите сериозни приходи за испанските заселници . Това заедно с изобилието на банани , екзотични плодове и култивираното от европейците в началото на ХІХ в. кафе е наложило все по-масово привличане в страната на испанци от бедния северозапад на Иберийския полуостров . Непривикнали към организиран труд , индианците постепенно били изтласквани , избивани или загивали от епидемии и глад .

Заселниците от Испания и други европейски страни се настаняват главно в плодородната Централна долина , където се развиват четирите големи града на Коста Рика – Картаго / първата столица /, Аланхуела , Ередиа и Сан Хосе , както и големите пристанища – Лимон и Пунтаренас .

През 1821г. Генералното капитанство Гватемала , към което е включена и Коста Рика, обявява независимост от Испания . Коста Рика се обявява като отделна независима държава / 1824г. / и влиза до 1838г. във Федерацията на централноамериканските държави . При разпадането на последната Коста Рика остава независима .

Икономиката на държавата се подобрява бързо от невероятно високото качество на костариканското кафе , огромният добив на банани и екзотични плодове . Това , разбира се , е предизвикателство както за отчаяните авантюристи , така и за политически формации , разпалващи граждански стълкновения в страната . Независимо от периодичните икономически рецесии Коста Рика успява още през 1871г. да построи железопътна линия от Картаго до пристанището Лимон , по която до въвеждането на интензивния въздушен транспорт са се изнасяли стотици хиляди тонове костарикански банани , кафе и какао за САЩ и Европа .

Много преди повечето европейски държави Коста Рика извършва важни правни и социални реформи . Смъртното наказание в страната е премахнато още през 1882г. , т.е. 115 години преди България . След последните граждански сблъсъци / 1948г. / новата Конституция на страната ликвидира напълно армията и прехвърля всички военни разходи в образованието за създаването на нови университети . От 1985г. Коста Рика е фактор за стабилността в Централна Америка и президентът Оскар Армас Санчес стана лауреат на Нобеловата награда за мир .

Коста Рика създава впечатление повече на европейска , отколкото на латиноамериканска страна . Хората са скромни , любезни и разбрали след много изпитания , че благополучието им зависи преди всичко от техния собствен труд .

Столицата Сан Хосе / 360хил. жители / и трите големи града до нея в Централната долина са спокойни , чисти , с много ниска безработица . Архитектурата в столицата е съвременна с няколко забележителни сгради – катедралата , сецесионовото здание на Централната поща , Националният театър . Съвсем близо до театъра е Музеят на златото с няколко впечатляващи колекции от Предколумбовата епоха . Туристът може да добие представа за историята и етнографията на Коста Рика в богатия Национален музей . Върховните държавни институции в столицата са настанени в изключително скромни и без излишно разточителство сгради . В Сан Хосе има повече от 20 църкви и две железопътни гари . Железопътните линии в страната обаче са демонтирани поради изключителната конкуренция на автомобилния транспорт .

Територия на Коста Рика е и отстоящият на 400км югозападно в Тихия океан малък остров Кокос – рядка , но впечатляваща туристическа атракция . Обгърнат с тайни и легенди за пирати и съкровища , през 30-те години на миналия век островът с кокосовите палми е обявен за национален природен парк . Това е най-големият в света официално необитаем остров с площ 25кв.км / може да се обиколи с лодка за 1 час /. Вулканичните му скали са покрити с красиви водопади и разкошна тропическа растителност . До остров Кокос може да се стигне само по море от Пунтаренас . За пребиваване на територията на резервата се заплаща по $35 на ден .

Коста Рика е не само страна на вечнозелените гори , но и на действащи и изгаснали вулкани . Близо до столицата са най-известните вулкани – Ирасу и Поас . Внушителни са вулканите в северната част на страната – Аренал , Тенорио , Миравелес . В подножието на вулканичните планини бликат термални извори , широко използвани от местното население и туристите .

И двете крайбрежия на Коста Рика представляват живописни ивици от курортни селища и хотели . По латиноамерикански вкус най-предпочитани са старите хасиенди – представителните сгради на някогашни земевладелци – сега вътрешно преустроени и модернизирани . Това са истински оазиси в зеленото царство на Коста Рика . Туризмът е най-бързо развиващият се отрасъл на икономиката й – годишният брой на чуждестранни туристи надвишава 1млн. души .