Антропогенни туристически ресурси на Индия

Делхи / Дели / – столица на Индия и град , от който посетителите на тази страна се отправят към най-забележителните индийски градове Амритсар , Агра , Варанаси , Бомбай , Калкута . За това спомага кръстопътното му положение в северната част на страната и многобройните самолетни линии , които тръгват от тук . Индийската столица не е крайморски град , както другите най-големи тукашни градове . Но разположението й на кръстопът – близо до прохода между поречието на р.Инд и огромната долина на р.Ганг , я прави „Вратата на Индостан”. Главните пътища водят на северозапад към Пенджаб и Пакистан , на югозапад – към Бомбай и на югоизток – към Агра , Варанаси и Калкута . Делхи е на „входа на Индия”, ако се идва от важния исторически път от северозапад , откъдето са нахлували много завоеватели и народи .

Към града от югозапад се спускат последните разклонения на планините Аравали , които отделят пустинята Тар от поречието на плавателната река Джимна / Джамуна / – най-големият десен приток на Ганг . Делхи лежи относително високо край десния бряг на реката и съчетава удобството на подходящото за укрепване място с плодородието на обширната речна долина .

Историците смятат , че най-старото селище , предшествало Делхи преди около 3000 години , е Индрапрастха – споменавано в епоса „Махабхарата”. Многобройните хълмове около града крият богатство от археологически находки . Управниците тук често са се сменяли , а различните религии – индуиската , будистката , мюсюлманската – са враждували , но и са съжителствали мирно в течение на столетия . През ХІІ в. последният индийски владетел на Делхи е убит в сражение с нахлуващите от северозапад мюсюлмански войски . От 1206г. Делхи е столица на делхийския султан . При настъпилото ислямско владичество градът достига разцвет през ХІV в. Оттогава датират многобройни джамии и други постройки .

През 1398г. монголският предводител Тимур / Тамерланд / опустошава града и избива много от жителите му . От 1526г. започва господството на династията на монголите , съпроводено от голямо строителство – Червената крепост , джамията „Джама Масджид” и др. При великите моголи Акбар и шах Джахан , Делхи е един от най-богатите градове в Индия , познат под името Шахджаханабад , с важно военностратегическо положение . Персийският владетел Надир шах през 1737г. напада Делхи и го ограбва . Немного след това в града е основан клон на британската Ост – Индийска компания и през 1803г. англичаните го превземат . Великите монголи запазват фиктивно властта си до 1862г. , когато умира последният им представител . Градът е арена на големи сражения по време на прочутото въстание на сипаите през 1857г.

През 1911г. столицата е пренесена от Калкута в Делхи . Известните английски архитекти Едвин Лаченс и Хербърт Бейкър планират и започват изграждането на Ню Делхи / южно от Старо Делхи /, което е завършено през 1931г.

Делхи днес изпълнява главно столични функции . В стопанско отношение той значително отстъпва на Бомбай или Калкута . Промишлеността му се развива отскоро и е представена от около 100 по-значителни предприятия .

Забележителен моголски паметник е укрепената резиденция на Шах Джихан в Делхи – крепостта Лал Кила / Червения форт , 1639 – 1648г. /. Крепостта е наречена така по цвета на червения пясъчник , от който е построена . Тя е заобиколена със стени с кули и заема няколко хектара . Главният вход на форта е оформен от кули , покрити с шатри с формата на шлемове . В Лал Кила се намира комплекс от паметници от периода на Монголската империя – беломраморни дворци с украса от полускъпоценни камъни и гравиран мрамор . Основните павилиони на форта са червенопясъчниковата зала за аудиенции Дивани Ам , беломраморната зала за частни приеми Дивани Кхас / построени  между 1639 – 1648г. /, а също така и Моти Масджит / Бисерната джамия , около 1660г. /. Стаите в павилионите са богато украсени с гравиран и инкрустиран мрамор . От мрамор са изработени също и тронът в залата за обществени приеми и много детайли от декора . В Дивани Кхас Великият монгол – Шах Джахан – е приемал чуждестранните посланици , стоейки на „пауновия трон”, украсен с рубини и изумруди. „Ако има на земята рай , то той е тук и само тук” – гласи надписът над трона . През 1739г. това уникално произведение на изкуството е отнесено от персийския шах Надир, завладял Делхи .

На югозапад от Червения форт е разположена най-голямата в Индия петъчна джамия / Джама Масджид от средата на ХVІ в. /, построена от Шах Джахан . Тя е поставена на десетметрова платформа , на най-високото място на града и доминира над неговата панорама . Построена е от червен пясъчник и е дълга 65м и широка 36м , с високи портали в центъра , с островърхи арки , две минарета / 40м / и три купола , облицовани в белоснежен мрамор с вертикални черни ивици , със водещи към нея широки стъпала .

Югоизточно от Червената крепост е „Раджхат”. Това е свято място за поклонение на индусите , посветено на великия борец за освобождаването на Индия от английското колониално господство Махатма Ганди . След като е убит на 30 януари 1948г. той / според каноните на местната религия / е изгорен и погребан тук .

Много по на юг е колоната Ашока , носеща името на владетеля , приел будизма през 262г.пр.н.е., Старият форт / Пурана Кила /, построен преди пет века , след това мавзолея на Хумаюн / ХVІ в. /. Той се издига сред обширен парк недалеч от десния бряг на Джамна . Представлява грамадна , почти квадратна постройка върху обширна платформа от пясъчник . Фасадата е оформена с червен пясъчник и украсена с бял мрамор . Средната зала е осмоъгълна , с голям купол .

Ню Делхи и много просторна и добре планирана част на града . Улиците са широки и имат вид на озеленени сенчести алеи . Сградите са относително ниски , но големи и са разположени често сред обширни дворове , потънали в зеленина . Обществените сгради са големи и много красиви , нови с модерна архитектура . В западните части на Ню Делхи е кварталът на посолствата .

Връзка между Старо и Ню Делхи е кръглият площад „Коноутплейс”. В средата му има парк посветен на Неру . Около площада са разположени концентрично няколко улици , а други излизат радиално от парка . По тях са наредени бюрата на чуждестранните авиокомпании , луксозни ресторанти и хотели , туристически агенции , банки , павилиони за продажби на сувенири и занаятчийски произведения от различни щати на Индия . Недалече от площада са съоръженията на астрономическата обсерватория „Джантар Мантар”, построена през 1725г. от махараджата Джай Сингх .

Сградата на парламента е огромна , с цилиндрична форма . Завършена е през 1927г. През средата на Ню Делхи от запад на изток се преминава по много широка и озеленена алея „Раджпатх”, която е градоустройствената ос на навия град . Тя започва от „Раштрапати Бхаван” – президентския дворец , построен веднага след Първата световна война като резиденция на британския вицекрал . Сградата е много голяма и завършва отгоре с огромен купол . Източно от двореца симетрично северно и южно от алеята са разположени двете големи сгради на Секретариата . Изградени са от червен пясъчник . По алеята на изток се стига до триумфална арка „Индия”, издигната в чест на падалите индийски войници през Първата световна война .

Световно известен паметник в Делхи е забележителното минаре Кутбминар в ансамбъла на града резиденция Лалкот / ХІІ в. /, първият крупен комплекс от дворцово – култови постройки на мюсюлманските владетели . Минарето е свързано с джамията Куват – ул – ислам / 1193 – 1200г. /, най-древният в Северна Индия , построен от материала на около 20 брахмански храмове и поставил началото на строителството на джамии в Индия . Издигащата се високо 72,5-метрова постройка представлява кула , наподобяваща сноп , с пет ажурни реда от балкони , украсени със сталактити . Долният диаметър на Кутбминар е 14,32м , а във върха – 2,75м . 375 стъпала водят към неовия връх , откъдето се разкрива забележителната гледка към града .

Кутбминар е построен от червен пясъчник и жълт варовик покрит с изящна резба . В минарето са запазени чертите на индийското строителство : пластичността на архитектурното строителство и използване на традиционни местни орнаменти . За да бъде подчертана цветовата гама , строителите са използвали светлосенки : долната част на кулата е построена от сноп колони от червен пясъчник , редуващи се с издадени ъгли , втората се състои само от полуколони , а третата от идадени ъгли . Буквите от текста на Корана , обкръжаващи кулата през многометрови промеждутъци , сами по себе си представляват прекрасен резбован декор .

Кутбминар е построен в чест на победата на мюсюлманските завоеватели . Минарето е започнато при султана Кутбаддин Айбак след завладяването на Делхи в края на ХІІ в. и е построено около 1200 – 1220г. В продължения на много столетия тази уникална постройка покорява със своята мощ , със съвършената архитектурна хармония и красота .

На границата с Кутбминар археологическа местност са разположени гробници , забележителните величествени врати на Али Дарваз / 1311г. / – образец на индо-мюсюлманската архитектура и две древни джамии .

Старият Делхи или Шахджаханабад е исторически център на индийската столица и е построен от монголския владетел Шах Дахан през ХVІІ в. Той се слави с древните си укрепления и с други паметници на монголската архитектура и изкуство . Сред тях е един от най-забележителните – мавзолеят на Хумаюн / 1570г. /, първата от градините – гробници , построен на Индийския субконтинент . Този архитектурен шедьовър , мястото , където е погребан монголският владетел Хумаюн , е построен от неговата вдовица , която по-късно е била погребана на същото място . Гробницата се отнася към класическите мавзолеи на Индия . Квадратна по план , с размери 52Х52м , тя е построена от червен пясъчник с орнаментални вставки от бял , черен и червен мрамор . Постройката лежи на платформа с височина 7м и има обща височина 47м . Вътре в централния страничен купол е поместен вътрешен купол . Мавзолеят е разположен в центъра на парк , обкръжен е от стена с монументални врати . Той е послужил за прототип на забележителният мавзолей Тадж Махал в Агра .

Сред останките от градовете-крепости , разположени на юг от Стария Делхи , са немалко древни паметници . В бившата резиденция Лал Кот е запазена знаменитата Желязна колона – монумент с височина повече от 7метра , изработен от ковано желязо / паметник от династията на Гуптите , 415г. /, с надпис от ІV в. Там се намира и един от първите мавзолеи в Индия – мавзолеят на Илтутмиш / ХІІІ в. / във вид на куб завършващ със сферичен купол и други паметници .